Събирането на дългове у нас: бизнес за милиарди без правна регламентация. Запознайте се с колекторите

Поради зачестилите случаи, станали известни от медиите за произвол с правата на длъжниците от страна на колекторски дружества, направих кратка справка за регулацията на този бизнес.

Оказа се, че такава просто няма. И ако частните съдебни изпълнители, срещу които всички се борим напоследък, са регламентирани и контролирани от редица закони, то събирачите на дългове никой не ги безпокои.

Материалът е съвсем кратък и информативен, но разкрива огромна празнота в правото у нас. По никакъв начин не поставя общ знаменател и няма за цел да дискредитира, но описаната липса на регулация е повече от тревожна.

Дори в Русия тези отношения са регулирани и то по един добър начин. За целта прилагам и сравнителен анализ.

Ще продължа да следя темата и действията или бездействията на институциите по въпроса.

Да не се окаже, че докато всички се борим срещу съдебното изпълнение, някой разпъва чадър над колекторския бизнес и то над този, който според многото медийни публикации работи с бухалки.  И някой цели да дискредитира въобще съда или съдебните изпълнители за сметка на събирачите на дългове.

Аршинът трябва да е един за всички. Целта: справедливост.

1. Колекторите – в цифри за последните 3 години.

2017 г., 2 милиарда лева

Сумата е прогнозна само за банкови пакети, като над 1 милиард от нея ще са потребителските дългове. Няма прогноза за пакета на телекомите и ютилити компаниите.

2016 г., 1 милиард лева

Общ пакет от дългове – длъжници на банки и дружества за бързи кредити, клиенти на телеком оператори и ютилити компании.

2015 г., 500 милиона лева

Общ пакет от дългове – длъжници на банки и дружества за бързи кредити, клиенти на телеком оператори и ютилити компании.

2. Тенденции.

Банките продават основно пакети от потребителски заеми, т.е. на края на веригата са стотици хиляди граждани.

В последната година се разраства пазарът на корпоративен дълг – основно
малки и средни предприятия.

Прогнозите са колекторите да поемат не само необезпечени кредити, но и обезпечени кредити– банките започват да продават и пакети от тях.

3. Дейност.

Чрез телефонни обаждания, писма и посещения за респектиране събират чужди вземания.

Звънят на хората 24 часа в денонощието, независимо дали дните са почивни или не. Някои се представят за съдебни изпълнители, други заплашват гражданите, че ще им вземат имуществото, заплатите и т.н.

Понякога подходът включва играта на добро и лошо ченге, заплахи, има множество случаи и на физическа разправа.

Твърде често всичко това се оказва, че е заради много стари задължения, които не съществуват – било защото са платени, било защото са погасени по давност.

Действа се на принципа ако мине номерът. За да се отърват от тормоза много хора предпочитат да си платят, въпреки че вече не дължат.

В последните години колекторските агенции изкупуват дългове на дружества и банки на много по-ниска цена (общата стойност на купените вземания за 2017г. се очаква да достигне 2 млрд.лв.) и подгонват длъжниците чрез горепосочените методи. Ако няма резултат или длъжникът е платежоспособен пристъпват директно към съдебни процедури като товарят дълга с хонорари за юристи, които надхвърлят дълга понякога десетки пъти.

Така се трупат огромни печалби – един дълг за телефон от 30 лв., купен за 3 лв., достига 400-500 лв.

Работят и ползват лични данни твърде често без да имат законово основание за това.

4. Регулация на дейността.

Липсва специална регулация, въпреки големият брой засегнати от дейността длъжници – граждани и юридически лица. Налице е декларативна форма на „саморегулация“ от доброволно създадено НПО – Асоциация на колекторите, в което влизат само част от колекторските фирми. Де факто Асоциацията на колекторите няма функционален контрол над дейността на членовете си и далеч не обхваща целия бранш.

Няма нормативно утвърдени, общовалидни за целия сектор правила за дейността на колекторите.

Пълна липса на специална нормативна защита на правата на длъжниците на колекторите – граждани или юридически лица. Няма специализиран ред за обжалване на дейността на колекторите, прилага се общия.

Не е налице специализирана процедура по контрол на дейността на колекторските фирми от страна на държавата, освен общия ред на контрол над юридически лица.

Не са формулирани задължителни условия, на които да отговарят служителите на колекторските компании – социални и психологическа пригодност, образование, специализирани обучения.

Дейността на колекторските компании не подлежи на задължително застраховане срещу допускане на грешка.

Пример за скорошна регулация в други държави:

От 1 януари 2017 г. в Руската федерация е в сила Закон за колекторската дейност, поради зачестилите случаи на злоупотреба с права предимно на граждани.

В него са уговорени изрично начините на общуване на колекторите с длъжниците, както и списъкът на лицата, с които имат право да общуват.

Освен досегашните методи на взаимодействие на кредитора с длъжника — лични срещи, телефонни разговори, телеграфни, текстови, гласови и пощенски съобщения, могат да бъдат използвани и «други начини», които страните да конкретизират в писмено споразумение.

Изискването на просрочени задължения е недопустимо в случай на признаване на гражданина за банкрутирал и при процедура на реструктуриране на дълговете.

Колекторите могат да общуват с длъжника по телефона не повече от два пъти седмично, да се срещат с него не по-често от един път. При това е ограничено и времето за общуването — в делник от 8 ч. сутринта до 22 ч., в празнични дни — от 9 ч. сутринта до 20 ч. За нарушаване на тези и другите посочени в закона правила колекторските агенции ще бъдат наказвани с големи глоби.

Въвежда се изискване към сътрудниците на колекторските фирми да са чисти пред закона, към тази дейност не могат да бъдат привличани лица с «не снета или не погасена съдимост за престъпления срещу личността, в сферата на икономиката или срещу държавната власт и обществената сигурност». Ново изискване към колекторските организации е да не са изключвани от държавния регистър за нарушения през последните три години. Регламентира се също назначаването на топ-мениджърите на организациите, занимаващи се с връщане на просрочени задължения — те, както и членовете на ръководните органи трябва да са с доказано чисто съдебно минало.

5. Разлики между колекторите (събирачи на дългове) и съдебните изпълнители.

Без да защитавам съдебните изпълнители, ще ви изброя само няколко разлики между тях и колекторите и вие си направете сметката кой кой е в събирането на дългове и кой е истинският бич за народа.

Съдебните изпълнители обслужват банки, частен бизнес, държавна администрация – министрества, агенции, областни управи, общинска администрация, съдебна система, граждани и специални сегменти – родители, работници, служители, a колекторите предимно само банки, телекоми, компании за комунални услуги. Тоест от ЧСИ се възползва и черпи ползи и държавата.

Регулацията на дейността на ЧСИ се осъществява по законов ред: Закон за ЧСИ, ГПК, Наказателен кодекс. Регулация при колекторите няма както вече видяхме.

Дейността на съдебния изпълнител и на колектора е принудително изпълнение, но забележете – първият работи след акт на съда, вторият не се нуждае от съдебно решение.

При ЧСИ има изисквания започване на дейност: Държавен конкурс, организиран от Министерство на правосъдието след оцена на нуждите от нови кантори, провеждащ се на два етапа – писмен и устен, задължителна професиоална застраховка за вреди. При колектора просто се регистрира едно дружество. При него няма изискване и за юридическо образование.

Една от най-важните разлики, контрола. При ЧСИ има контролиращи органи и официална ежегодна статистика: Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Министерство на въгрешните работи, НАП, ДАНС, КЧСИ (Дисциплинарна комисия, в обвързана процедура с Министерство на правосъдието). При колекторите контрол няма.

Таксите на ЧСИ се определят от закон и тарифа, при колекторите няма определени по закон такси.

Д-р Марин Киров, Европейски институт за държавата и правото