Съдбата ни прати жестоко послание

Яд ме е. Много ме е яд, че не владея словото и думите, за да преразкажа в образи жестокото послание, което Съдбата ни прати рано сунтринта на 10 декември 2016 г. от адреса на една селска ЖП гара. Посланието на жената, изгоряла в една фурна, заедно със замесения и неизпечен, а опожарен хляб.

Яосан съм, че не мога да претворя това жестоко послание в картина, музика, скулптура или някакъв друг монумент, който да остане за поколенията след мен и да им напомня за опожарения хляб, да ги предпазва от престъпната небрежност и да им говори по някакъв начин за времената, в които съм живял аз.

Ядосан съм, че не мога да им помогна ни тия наивници, които ще дойдат след нас и също като нас ще живеят в лековерни заблуди за справедливост, ред, законност и някакъв морал.

Ядосан съм, че тия, които биха могли да напишат, нарисуват или изваят това послание днес, а и утре, мълчат и ще мълчат, въпреки удостоените си с много награди таланти на писатели, поети, художници, музиканти, артисти и т. н.

Много съм ядосан! Бог или който и да е там е много виновен, че е раздал таланти на неподходящи хора.

Любо Кольовски, Фейсбук