Създадоха се абсурдни закони, транспонираха се европейски директиви. Темида отдавна слезе от пиедестала си

Случаят „Пол Фрийман“ раздели обществото и доведе до истерия политиците.

Много хвърлиха кал и камък по стопяващата се Темида, която от богиня, бавно, но сигурно се превръща в измъчена, раздърпана, охулвана и презирана просякиня.

Правото е лост за изправяне на изкривените обществени отношения, за връщане на равновесието и хармонията, наречена справедливост.

Правните норми не се създават от съда.Той прилага закона….лош или добър.

В основата на закона трябва да стои морала, не вендетата, не принципа “ око за око, зъб за зъб“.

Съдът прилага този морал, не моя, твоя, нашия.

Създадоха се абсурдни закони, транспонираха се/ или не/ европейски директиви.
Когато има противоречие с европейското законодателство думата има съдът в Люксембург.Има Съд по правата на човека, Конституционен съд, ВКС.

Изумена съм от лекомислието, с което се коментира правния казус от неспециалисти.Огорчена съм от безмилостните крясъци на политически лидери и политици с претенции.

Най – лесно е да се хвърли камък.Камъните обаче целят политически дивиденти – мерзко, недостойно, обидно.

Колко от кресльовците въстанаха против недомислиците в законодателството, против лобистките закони и процесуалните абсурди?Защо нямаше протести и интервюта?Защо удобно аплодираха недомислиците на правната комисия?Къде беше „златния пръст“, когато се приемаха безумните изменения в НК, НПК, законите за дейността на КОНПИ.

Няма да обсъждам съдебния акт, защото не познавам фактите и доказателствата.Няма да коментирам морала и поведението на съдиите, защото знам колко е трудно и тежко да се постанови подобно решение и защото вярвам, че закона е над всичко и всички.

Тъжно ми е за Темида, която отдавна слезе от пиедестала си.

Моля се да се върне …и да означава справедливост… и никой повече да не посегне към камък или дума, с която да нарани името и.

Вярвам, че ще се случи…когато тези, които я превърнаха в посмешище напълнят затворите .Тя е по- силна от тях.

Румяна Ченалова, Фейсбук