„Торбата с лъжите“ в ГЕРБ е на изчерпване

Като защитна реакция спрямо негативните за себе си новини ГЕРБ вече усилено промотира термина „фалшива новина“.

С негова помощ те се надяват да дезавуират всяка информация, която им се струва неугодна. Но това показва и определено изчерпване на „торбата с лъжите” в ГЕРБ.

Щом прибягват вече до щампи, те ще стават все по-нелицеприятни за публиката.

ЕРБ използваха лятното безвремие да тестват новите си политически послания, на които ще се гради стабилитета на управлението в следващата половин-една година. Това си е стара тяхна практика- да налагат своите теми над обществото, за да не лъсват косурите в управлението им. Защото изпуснат ли дневния ред от ръцете си, налага се да бягат на предсрочни избори. Те добре разбират, че от това и зависи съществуването на кабинета „Борисов-3“, а не от парламентарни мнозинства, отношения с патриотчетата и бъдещото ни европредседателство.

Очевидно посланието им за стабилност ще остане водещо, но вече ще бъде сервирано с „гарнитура”. От една страна управляващите ще тръбят под път и над път за „изключителния” ни икономически растеж, а социолозите ще припяват, че, видите ли, вече и населението е почувствало най- накрая, по джоба си, същия този растеж. И изглежда е доволно. За първи път от 3 десетилетия насам. Разчита се, че никой няма да зададе елементарния въпрос, че именно през 2017 г в страната ни нямаше политиеска стабилност.

В началото на годината се чувстваше още ефекта от „цунамито Радев” на президентските избори, кабинетът „Борисов-2“ си подаде оставката, имахме служебно правителство, а след това дойде и „Борисов-3“. Ясно е, че дори да отхвърлим кощунствената мисъл, че икономическото оживление може да се дължи именно на факта, че ГЕРБ пет месеца бяха отстранени от държавната ясла и икономиката ни се е възползвала максимално от този факт, може с увереност да се твърди, че днешните управляващи нямат никакво отношение към икономическия растеж. Той се случва без тях и дори- въпреки тях.

Втората линия ни представя премиера Борисов като един дипломатически корифей на Балканския полуостров. Разбирам колко смешно звучи последното изречение, но и това го вече преживяхме. Сключеният договор за приятелство с Македнония бе представен едва ли не като продължение на борбите ни за национално обединение, а всъщност юридически признахме съществуването на македонския език, de facto и наличието на македонска нация, която използва този език. Което е по-лошо, направихме го по начин, който допълнително усили напрежението между властта и опозицията в Скопие. Построихме си кула върху плаващи пясъци, която вероятно ще се срине в момента, в който ВМРО- ДПМНЕ дойде отново на власт. А това може да се случи още тази есен.

Колкото до визитата на Макрон, тя бе квинтесенция на байганьовшината ни. Още в момента на пристигането му, външната ни министърка снимаше с gsm как самолетът рулира по пистата, все едно фенка посреща любимата си музикална банда, после Бойко го разцелува по сикаджийски тертип и му представи официалната делагация, в която „всички parlez-vous français”, накрая се оплака, че някакви забравили да запалят лапмата и той искал да ги бие, с което международният ни пробив доби завършени очертания. Е, съгласихме се и с френската позиция за т. нар. работни командировки, която удря по има-няма 20-30 хиляди българи, ама нямаше как – баш ние ли ще трошим хатъра на франсето. И ако Макрон се е учудвал от българската сервилност, която само срещу празни обещания за Шенген и Еврозоната е готова да се съгласи на всичко, той явно не ни познава. Ние щяхме да му угодничим, дори само ако беше похвалил Черноморието ни. Де е виждал той дворци като този в Евксиноград!

Всъщност, истинската линия на поведение на Борисов и ГЕРБ във външната политика се свежда до търсенето на съвсем друг тип взаимоотношения. Които се изразяват в безпреклословното ни съгласие с всичко идващо от Брюксел и големите европейски столици, а ние само се надяваме, че срещу слугинажа ни те няма да врътват кранчето на еврофондовете и няма да се вглеждат детайлно в царящото беззаконие и корупция в страната.

Ако пък се вгледат, вече имаме с какво да им замажем очите – т. нар. антикорупционно законодателство. То на тази въдица в България вече няма кой да се хване, ама европейците може да ги баламосаме още за известно време – поне докато трае председателството. И ако има връх на дипломацията ни, той е, че ще лъжем европейците как се борим с корупцията в самия храм на корупцията- НДК.

И докато Унгария и Полша са нарочени за лошите момчета в Европейския съюз, защото се опитват да реанимират дебата за мястото на националните интереси в общността, то България на Борисов преследва чисто комерсиални цели. То не бяха транспортни коридори, то не беше газов хъб, с една дума, правителството се опитва да превърне в национален приоритет все неща, от които може да се краде. И които са лишени от всякаква интелектуална компонента.

Ще трябва медийните стратези на ГЕРБ да измислят нещо в движение и срещу президента Радев. Нескопосаните напъни на Цецо да омаскари държавния глава във връзка с избора на нов изтребител явно не са успели и сега Борисов трябва да се черви като чете социологически проучвания, които, не стига, че определят партията му за най-корумпирана, ами искат президентът да назначава шефа на антикорупционното звено. Което Бойко тълкува като покана за самоубийство.

Но може би пропагандата е само по-малката част от усилията, които полага ГЕРБ, за да ни манипулира. Разбира се, важно е какво и как минава през медиите, но в нашите условия е важно и какво се пропуска. Може само да си представяме мрежата от рекламни зависимости, неформални контакти, персонални обвързаности, с помоща на които новините ни се поднасят по начин, угоден за управляващите.

При аферата със суджука те се опитаха да изкарат историята под светлината на борбата с корупцията в собствените им редици. И загубиха. Публиката съзря в случилото се не рецидив, а симптом на герберското управление. Което е готово на всичко, дори да изпадне в конфузни ситуации, само и само да се обогатява.
Затова така бързо се спусна медийният похлупак при случая с убийството във Виноградец. Съобщиха ни, че ГЕРБ е изключил Лазар Влайков от редиците си и едва няколко дни по- късно той е арестуван. Пуснаха интервюта с близките на убития Наско Тонкев, но темата така и си остана във формата на семейната трагедия. Никой не се осмели да попита Борисов и Цветанов защо имат подобни кадри като Лазар Влайков, дали и останалите им местни феодали не се чувстват дотам всесилни, че на веселбите стрелят по сътрапезниците си за удоволствие, как е възможно правоохранителната им система само в рамките на няколко часа да прикрие публично убийство, на този фон колко ли още малки и едри далавери се потулват от полицията и прокуратурата, когато в тях са замесени хора на управляващите и т.н. Не бяха канени и маститите анализатори да ни кажат, дали скандалите около ГЕРБ не са белег на едно управление, което влиза в решителна фаза на своето разлагане, проядено от чувството за безнаказаност и безотговорност.

Като защитна реакция спрямо негативните за себе си новини ГЕРБ вече усилено промотира термина „фалшива новина“. С негова помощ те се надяват да дезавуират всяка информация, която им се струва неугодна. Но това показва и определено изчерпване на „торбата с лъжите” в ГЕРБ. Щом прибягват вече до щампи, те ще стават все по-нелицеприятни за публиката. А после и досадни.

Като цяло, едва ли е добре да опитват да вкарат полемиката за собственото си управление в рамките на постулата добро или нищо. Знаем за кои се отнася това.

Източник: glasove.com