Трагедията като тунинг на властта

Колаж: Иво Ангелов

Премиерската фотосесия е едно от най-неуместните проявления на Борисов след тагичните събития в Хитрино. Бабаитското му пъчене сред печалния декор на изпепеленото село е нещо, което трудно може да бъде определено извън представите ни за нещата, които се намират в понятието „отвратително“.

Нямам представа кой е посъветвал Борисов да се снима на фона на овъглените цистерни и разрушени домове. Но се чудя защо никой не го е спрял в това му жалко начинание. Може би никой не е посмял да го спре?

Десетте милиона лева, „дадени“ от него за възстановяване на щетите в Хитрино са бюджетни средства. Питам се нямаме ли фондове, които да гарантират възстановителните работи в населени места, пострадали от бедствия и аварии? Има ли пари и колко са тия пари във възстановителните фондове?

Стига вече с тия пози и тържествени декларации „Аз дадох, аз отпуснах, аз разреших!“. Държавата освен правителство, има парламент и администрация. Тая държава не е нито емират, нито султанат нито еднолична монархия или фирма на един „началник“, както и да се казва той. А отказаната помощ от Унгария и Турция е направо престъпление!

Не ми се коментира и обсъжда намесата на премиера и министрите му в експертните действия на специалистите – пожарникари, следователи, спецове от НКЖИ и БДЖ. Това ме връща във времената, когато Борисов беше главен секретар на МВР и като глиган газеше веществените доказателства на разните местопрестъпления, предимно убийства и престрелки, които трасираха престоя му във вътрешното министерство.

Неуместни са и усмивките на Бъчварова. Тези типове дори не могат да имитират състрадание и съчувствие. Поне малко се смирете! Или се скриите някъде.

Любо Кольовски