Тревогата не е за НАТО, а за ЕС. Макрон каза, че в тази си форма ЕС върви към смърт!

Интервюто на Макрон и спотаеното от медиите:

В ТАЗИ СИ ФОРМА ЕС ВЪРВИ КЪМ СМЪРТ!

**** Тревогата не е за НАТО, а за ЕС. **** Първо интервю на европейски държавник на „прав тигел” – с най-дълбоки истини, които се крият от обществата в Европа и по света.
.
В родните медии и в устата на политолозите и коментаторите от интервюто на Макрон пред „Икономист” остана само фразата „НАТО е в мозъчна смърт”. Ясно е защо остана само това и какви сили го продиктуваха.
Тзи фраза обаче е единствено илюстрация към истинската тема на разговора с френския президент – предупреждението, че ЕС върви към мозъчна и физическа смърт!
–––––––––––––––––––
Моя бел.за НАТО: Макрон не е откривател за смъртта на НАТО. НАТО практически не съществува от 2003 година. .
Защото НАТО умря с Втората война срещу иракския диктатор Саддам Хюсеин (2003 г.). Тогава Турция отказа участие, отказа и ползването на ключова база като Инджерлик (развитие, което успешно прогнозирах месеци преди това), отказаха участие и мнозинството натовски държави. В крайна сметка войната се осъществи от Коалиция на желаещи.
От онази година тази формула – „коалиция на желаещите” САЩ започнаха да прилагат последователно. Това им спести маса дипломатически усилия и натиск над съюзниците, който трябваше да компенсират с отстъпки в др. области – главно икономически.
Независимо, че почти целият свят – от политици през експерти до медии твърди точно обратното, в днешните времена Тръмп не продължи тази политика и вместо да руши, се опитва да възстанови НАТО – поне така смятам аз.
––––––––––––––––––
За мен интервюто на Макрон е забележително по своята проникновеност и оценката на състоянието на ЕС и перспективите на ЕС.
Споделям я напълно. ЕС е продукт на големите концерни, територия като пазар за тях, но си остава полудържава, вкл. и за гражданите на държавите-членки в него.
Бъдещето според мен: това състояние е крайно неустойчиво. Перспективите: или неизбежен разпад в обозримото бъдеще или преформатирането на ЕС в супердържава.
По какъв начин може да стане това преформатиране? Съществува успешен модел в света и не е необходимо да се измисля топлата вода. Този модел работи почти два века и половина и направи от една дива територия най-могъщата световна сила. Моделът е САЩ – Федерацията на американските щати.
От друга страна това интервю е развитие на концепцията за Де Гол за една обща и единна Европа. Разбира се, аз не можа да приема, че Русия, чийто елит вече се храни от опита за исткорически реванш, елит, а и народ, който в мнозинството си изповядва коренно различна култура и възгледи, би могла да бъде част от това пространство, макар че ще го пожелае.
Имам и др. бележки, но нека чуем държавника на една от могъщите страни в Европа. Дълго е, но си заслужава прочита до последната точка.
.
********* ИНТЕРВЮТО ****************
.
***ИКОНОМИСТ: Всички бяхме поразени от много мрачния тон на скорошното ви изказване на конференцията на посланиците (среща на 27 август в Елисейския дворец с френските посланици по света). Започнахте с почти екзистенциална бележка за бъдещето на Европа; говорихте за възможното изчезване на Европа. Не драматизирате ли прекалено ситуацията? Защо имате такава мрачна визия за бъдещето на Европа?
.
ЕМАНЮЕЛ МАКРОН: Не вярвам, че прекалено много драматизирам нещата, опитвам се трезво да преценя ситуацията, но вие погледнете какво става по света! Само преди пет години случващото се беше немислимо. Това, че мъчим покрай Brexi-аt, това, че Европа трудно търси своя път на развитие, това, че нашият американски съюзник толкова стремително се отдалечава от нас в стратегическите въпроси – никой не би повярвал тогава, че това въобще е възможно.
.
Но всъщност как се роди Европа? Аз се опитвам да гледам нправо в лицето действителноста. И си мисля, че Европа – това е чудо!
Нашият континент има най-голяма географска концентрация на културно и езиково многообразие. Заради тази причина почти две хилядолетия Европа беше разтърсвана от постоянни войни. И за последните 70 години се слу(чи едно малко геополитическо, историческо и цивилизационно чудо: политическо уравнение без хегемония, което позволява мир. Появата му се дължи на факта, че Европа преживя един от най-бруталните конфликти, най-бруталният в цялата си история и, бих казал, че в онези години на 20 век тя изпадна в най-бедственото си състояние.
.
Европа беше изградена върху идеята, че ще обединим двата елемента, за които се воюваше: въглища и стомана.
Европа беше изградена на разбирането, че ще съчетаем двата елемента, за които се борихме: въглища и стомана. Тогава тя се създаде като общност, която не е само пазар, а политически проект. Но днес има редица явления, които ни тласкат към ръба на пропастта. Първо, Европа загуби нишката на своята история. Европа забрави, че е общност, постепенно превръщайки се в пазар, чиято крайна цел е разширяване. Това е дълбока грешка, защото тя доведе до стесняване на политическия спектър на европейския проект, като се започне през 90-те години. Пазарът не е общност. Общността е по-силна: тя предполага елементи на солидарност, определено единство, което сме загубили, и политическата мисъл.
.
По-натам, в действителност Европа е изградена като „младши партньор на Америка“. Това беше целта на плана Маршал от самото начало. И тя съвършено съжителства с добронамереността към нас от Съединените щати, който действаше като върховен гарант на системата и баланса на ценностите, основан на поддържане на световния мир и хегемонията на западните ценности. Това имаше своята цена, в която се превърна организацията на НАТО и подкрепата на Европейския съюз. През последните десет години обаче настъпиха промени и те не са само дело на администрацията на Тръмп. Трябва да анализираме онова, което се случва на дълбоко равнище в САЩ. Това е теоретичната идея на президента Обама: „Аз съм тихоокеанският президент.“
.
Затова САЩ започнаха да се вглеждат по друг начин, който в същото време беше много умен от тяхната гледна точка по онова време: те се концентриха върху Китай и американския континент като цяло. Тогава президентът Обама го представи като теория на геополитическата стратегия на търговските блокове, подписа договори и напусна Близкия изток, като заяви: „Това не е моята политика на съседните отношения.“ В бъдеще обаче това създаде трудности и доведе до отслабване: това е същността на кризата от 2013-2014 г.: ненамесата в използването на химическо оръжие в Сирия отбеляза първия етап от краха на Западния блок, защото в онзи момент суперсилите в региона си казаха: „Западът е слаб“ , Това, което започна още тогава, вече ясно се проявява през последните години.
.
***ИКОНОМИСТ „И точно това промени отношенията между Европа и Съединените щати?“
.
САЩ си остават наш важен партньор, имаме нужда от него, оставаме близки и споделяме едни и същи ценности. Наистина оценявам тази връзка и допринесох значително за нея заедно с президента Тръмп.
Но за първи път се сблъскахме с президент на САЩ, който не споделя нашата идея за европейски проект и с американска политика, която се разминава с този проект.
Трябва да направим изводи от последиците. Последиците, на които сега сме свидетели в Сирия: гарантът в краен случай, щитът, който направи Европа по-силна, вече не поддържа предишните си отношения с Европа. Ето защо нашата защита, нашата сигурност, елементите на нашия суверенитет трябва да бъдат добре обмислени. Не изчаках случващото се в Сирия. А веднага, след като встъпих в длъжност, настоях да се увеличи военния и технологичен суверенитет на Европа.
.
По този начин Европа постепенно започна да губи посоката, в която се движи, и второ, има промяна в американската стратегия; трето, промяна в баланса на силите в света; това се случва заедно с развитието на Китай като сила през последните 15 години, което създава риск от биполяризация в света и очевидна маргинализация на Европа. И към този риск от появата на „Големите две“, състоящи се от САЩ и Китай, трябва да добавим и завръщането на авторитарните сили, разположени до Европа, и това води и до значително отслабване. Това завръщане на авторитарни сили, главно Турция и Русия, двамата основни участници в нашата политика за съседство, както и последствията от арабската пролет създават някакво объркване.
Всичко това води до невероятната уязвимост на Европа, която, ако не може да мисли за себе си като глобална сила, просто изчезва, защото това ще бъде тежък удар за нея.
.
И накрая, в допълнение към всичко това, ние сме изправени пред криза в самата Европа: това е икономическа, социална, морална и политическа криза, започнала преди десет години. На Европа не й се наложи да сблъсква с войната като въоръжен конфликт, но тази война се изправи пред нея под формата на егоистичен национализъм.
В Европа имаме разцепление между север и юг по икономически въпроси, както и между изток и запад по въпросите на миграцията, което доведе до увеличаване на популизма в цяла Европа. Тези две кризи – икономическа и миграционна – нанесоха особено тежък удар на средната класа. Увеличението на данъците и промените в бюджетната политика удариха средната класа, което според мен беше историческа грешка. За това говорим, когато говорим за растежа на екстремизма в цяла Европа. Такава Европа стана много по-трудна за управление.
.
Предвид всички предизвикателства, които току-що изброих, имаме Европа, в която много държави се управляват от коалиции, с крехки мнозинства или нестабилни политически баланси. Погледнете Германия, Италия, Испания, Белгия, погледнете Великобритания, която добре познавате, погледнете Франция. Безусловно, ние имаме силни институции, мнозинство до 2022 г. (бел. – непопулистите) Но ние също имахме много тежка социална криза, която все още не сме поставили зад гърба си и съответно реакцията на Франция да отговори на тази криза.Нито една европейска държава не е пощадена. С изключение на тези, които обърнаха гръб на либералната демокрация и решиха да действат много по-твърдо. Може да се каже, че Унгария и Полша са скриха от подобни кризи, макар че предупредителни сигнали се появиха и в Будапеща.
.
Така че, като се имат предвид всички тези фактори, не мисля, че съм песимист или рисувам прекалено мрачна картина, когато казвам това. Просто казвам, че ако не се събудим, изправени пред тази ситуация и не решим какво да направим по въпроса, съществува значителен риск в дългосрочен план да изчезнем геополитически или поне, че вече няма да контролираме нашата съдба.Вярвам в това много дълбоко.
.
***ИКОНОМИСТ Но как на практика можете да се справите с предизвикателството, което описвате? Как всъщност ще преодолеете цялата съпротива, препятствията и ще изградите този европейски суверенитет?
.
На първо място ситуацията непрекъснато се променя и трябва да продължим да обясняваме това. Съществува силна политическа и философска концепция, която е структурирана в периода между 1990 и 2000 г. около идеята за „края на историята“, за безгранично разширяване на демокрацията, за триумфа на Запада като универсална ценностна система. Това беше приетата истина по това време, до 2000-те, когато поредица от шокове показаха, че всъщност действителността е различна.
Затова мисля, че първото нещо, което трябва да направим, е да си възвърнем военния суверенитет.
Прокарах европейските въпроси на отбраната на преден план веднага след като встъпих в длъжност, на европейско, на френско-германско равнище. На френско-германския съвет на министрите на 13 юли 2017 г. стартирахме два големи проекта: танка и самолета на бъдещето.
Всички казаха: „Никога няма да се справим с това.“ Много е трудно, но напредваме, възможно е.
Стартирахме Европейската инициатива за интервенция (бел. официално я назовават Европейска инициатива за военна намеса), която обявих в Сорбоната и която вече е реалност: в Деня на разрушаването на Бастилията тази година приехме в Инициативата девет други държави-членки в Париж. Оттогава Италия се присъедини към нас и Гърция също би искала да се присъедини към тази инициатива. Това показва, че нараства осведомеността по въпроса за отбраната. Държави като Финландия и Естония се присъединиха към тази инициатива, държави, които досега се отнасяха с подозрение към НАТО ( бел.: грешка на езика – Към инициативата), а от друга страна – недоверчиво към Русия и бяха настроени „Изцяло се доверяваме на НАТО“.
Нестабилността на нашия американски партньор и нарастващото напрежение означават, че идеята за европейска отбрана постепенно придобива тежест. Това е обновление, което работи за създаването на могъща и стратегическа Европа. Бих добавил, че на някакъв етап ще трябва да направим равносметка на НАТО. Според мен това, което в момента преживяваме, е мозъчната смърт на НАТО. Трябва да бъдем ясни.
.
***ИКОНОМИСТ „Мозъчната смърт на НАТО?“
.
Просто погледнете какво се случва! Имате партньори заедно в една и съща част на света и нямате координация относно стратегическото вземане на решения между Съединените щати и техните съюзници по НАТО. По нито един. Имате некоординирани агресивни действия на друг съюзник в НАТО, Турция, в област, в която нашите интереси са застрашени. В този случай нямаше нинакво планиране на НАТО, никаква координация. Намаше дори опит за урегулиране на този конфликт.
През декември предстои среща на НАТО. Според мен тази ситуация не поставя под въпрос оперативната съвместимост на НАТО, която е ефективна между нашите армии и работи прекрасно в различни операция. Но в стратегическо и политическо отношение трябва да признаем, че имаме проблем.
.
***ИКОНОМИСТ Вярвате ли сега, че член пети също не работи, това ли подозирате?
.
Не знам, но какво ще означава член пет утре?
Ако режимът на Башар Асад реши да отмъсти на Турция, ще се ангажираме ли по него? Това е решаващ въпрос. Влязохме в конфликта, за да се борим срещу Даеш [Ислямска държава]. Парадоксът е, че както американското решение, така и турската офанзива са имали един и същи резултат: жертва на нашите партньори, които се биха срещу Даеш на земята – Сирийските демократични сили (бел. милиция, доминирана от сирийските кюрди) Това е решаващият въпрос.
От стратегическа и политическа гледна точка това, което се случи, е огромен проблем за НАТО. Това прави две неща още по-важни на военно и стратегическо ниво. Първо, европейската отбрана – Европа трябва да стане автономна по отношение на военната стратегия и способност. И второ, трябва да възобновим стратегическия диалог с Русия, без да сме наивни и което ще отнеме време. Тъй като всичко това показва, че трябва да приложим отново политиката си за добросъседство и не можем да позволим тя да се управлява от трети страни, които не споделят едни и същи интереси. Така че това за мен е важен момент, това е приоритетен въпрос, който е както геополитически, така и военен. По-натам е въпросът каква технология ще се използва…
.
***Икономист Пропастта между европейската отбрана, която няма еквивалент на член пет, и НАТО е много трудно да преодолее, нали? Много е трудно да гарантираме взаимната сигурност със същата достоверност, каквато има НАТО, дори и да приемем отслабването на Алианса, за което току-що говорихте. И така, как ще стигнете от идея за сътрудничество до гарантиране на сигурността, която НАТО евентуално може би не може да осигури повече? Как да преодолеете тази празнина и ако е необходимо, ще придадете силата на подобен проект?
.
На първо място, НАТО е толкова силна, колкото и страните-членки, така че работи само ако гарантът на последната инстанция функционира като такъв.
Бих твърдял, че трябва да преоценяваме реалността на това, което е НАТО в светлината на ангажимента на САЩ.
Второ, според мен, Европа има капацитета да се защити.Европейските страни имат силни армии, по-специално Франция. Ние сме ангажирани да гарантираме безопасността на собствената си почва, както и на много външни операции. Мисля, че оперативната съвместимост на НАТО работи добре. Но сега трябва да изясним какви са стратегическите цели, които искаме да преследваме в НАТО.
.
Европа може да е в състояние да го направи, ако ускори развитието на европейската отбрана. Решихме за засилено сътрудничество между няколко държави-членки, което включва обединяване, клауза за солидарност между държавите-членки. Създаден е Европейски отбранителен фонд. Имаме Европейската инициатива за интервенция, предназначена да допълва НАТО. Но също така трябва да имате стрес тестове по тези въпроси.
Франция знае как да се защити. След Brexit-а тя ще стане последната останала ядрена сила в Европейския съюз. И е важно да се замислим и над това в контекста на другите проблеми.
Ние се намираме в преломен момент. НАТО е създаден в отговор на враг: Варшавския договор. През 1990 г. ние не преоценявахме този геополитически проект въпреки че първоначалният ни враг изчезна. Съществува необявявано убеждение, че врагът все пак е Русия.
Вярно е също, че когато се намесваме в Сирия срещу тероризма, всъщност НАТО не се намесва.Използваме механизмите за оперативна съвместимост на НАТО, но в действителност съществува коалиция.
Така че въпросът за настоящата цел на НАТО е реален въпрос, който трябва да бъде зададен. Особено от САЩ. В очите на президента Тръмп и аз напълно го уважавам, НАТО се разглежда като търговски проект. Той го разглежда като проект, в който САЩ действат като своеобразен геополитически чадър, но компромисът е, че трябва да има търговска изключителност, това е уговорка за закупуване на американски продукти. Но Франция не се е подписала за това.
.
(***…. бел.: пропуснато от Икономист)
Вие сте прави, Европа все още не е доказала своята надежност. Но мисля, че отношението се променя и че днес европейската отбрана се допълва от НАТО. Но също така вярвам, че сега тя трябва да стане по-силна, защото трябва да може да взема решения и да поема все по-голяма отговорност за нашата политика за сигурност в съседство, което е правомерно. конно.
В разговорите ми с президента Тръмп, когато той казва: „Това е твоят квартал, а не моят“; когато той публично заявява: „Терористите, джихадистите, които са там, те са европейци, не са американци“; когато той казва: „Това е техният проблем, а не мой“ – трябва да чуем какво казва. Той посочва факти.
Думите му означава онова, което само се подразбираше досега в НАТО: вече не съм готов да плащам и да гарантирам система за сигурност за вас. Затова просто се „събудете“. НАТО, който познаваме от началото, променя своята философия. Когато имате президент на Съединените щати, който казва това, ние не можем, дори и да не искаме да го чуем, не можем да не носим цялата отговорност или да започнем да мислим за нея. Ще бъде ли готов да активира солидарността? А ако нещо се случи на нашите граници?
.
Това е истински въпрос. Когато казва такива неща, които са напълно легитимни от позицията на президент на Съединените щати, това означава, че може би някои съюзи или силата на съществуващите връзки се преразглеждат. Мисля, че много от нашите европейски партньори са осъзнали ситуацията и вв това отношение има напредък. с.
Както казах, аз също разглеждам въпроса за технологиите като съществен: изкуствен интелект, данни, цифрови технологии и 5G, всички форми на технология, които са както граждански, така и военни.
.
***Икономист: Но по въпроса за 5G Европа е разделена …
.
Защото Европа не успя да формира нянакво обсъждане или координация по въпроса. С други думи, суверенни въпроси и решения бяха делегирани де факто на телекомуникационните оператори. Бих го казал и много пряко. Обсъдих го онзи ден на Европейската кръгла маса с германския канцлер и се възприе, сякаш използвах псувня, когато казах: „Можете ли да гарантирате, че разработването на 5G в най-уязвимите технологично точки ще бъде изцяло европейско? ”Никой не може да го гарантира. Според мен някои елементи трябва да са само европейски.
.
***ИКОНОМИСТ Но точно тук е и разделението…
Не, това не е разделение!
***ИКОНОМИСТ: Мненията се разминават по отношение на отношението, което трябва да се вземе към Huawei, например.
.
Не искам да заклеймявам конкретно нито един производител, това няма да е ефективно. А тези от другата страна на Атлантическия океан, които понякога ги заклеймяват, в крайна сметка сключват сделки.Просто казвам, че имаме двама европейски производители: Ericsson и Nokia. Имаме редица ключови проблеми. В деня, в който всички са свързани към 5G с критична информация, ще можете ли да защитите системата си и нейната цялост и действеност? В деня, когато включите всички ваши кибер връзки в една система, ще можете ли да я оградите (запазите)? Това е единственото, което има значение за мен. По другите въпроси съм неутрален по отношение на бизнеса. Но това е въпрос на суверенитет. В това е смисъла на суверенитета.
Години наред делегирахме мисленето по тези въпроси на телекомуникационните оператори. Но те не отговарят за суверенитета на системите за сигурност.Задължението им е да осигурят на акционерите си печалба и не мога да ги виня в това.
.
По някакъв начин ние напълно изоставихме това, което преди беше „граматиката“ на суверенитета, които са въпроси от общ интерес, които не могат да бъдат управлявани от бизнеса. Бизнесът може да бъде ваш партньор, но ролята на държавата е да управлява тези неща. Така че ние поставяме крак в него и мисля, че по този въпрос започва да се променя. Но не става въпрос за недоверие или комерсиална агресия спрямо никого.
Винаги съм казвал на нашите партньори, независимо дали са американците или китайците: „Уважавам те, защото си суверен“. И затова вярвам, че Европа ще бъде уважавана само ако преразгледа собствения си суверенитет. Трябва да схванете чувствителността на това, за което говорим. По въпроса за 5G визираме най-вече отношенията с китайските производители; по отношение на данните най-вече говорим за отношенията с американските платформи.
Но днес създадохме условия в Европа, където бизнесът е решил тези неща. Резултатът е, че ако просто позволим това да продължи, след десет години, никой няма да може да гарантира технологичната стабилност на вашите киберсистеми, никой няма да може да гарантира кой обработва данните и как, на гражданите или компании.
.
***Икономист От това, което казвате, звучи така, сякаш смятате, че вашите европейски партньори са някак наивни!
.
Мисля, че европейската програма беше диктувана от години и години насам. Бяхме твърде бавни по много въпроси. Обсъждахме тези въпроси.
Но всъщност не беше въпрос, който искахме да си зададем, защото живеехме в свят, максимизиращ търговията със сигурни съюзи. Доминиращата идеология имаше аромат на края на историята. Така няма да има повече големи войни, трагедията напусна сцената, всичко е прекрасно. Най-важният дневен ред е икономически, вече не е стратегически или политически. Накратко, основната идея е, че ако всички сме свързани с бизнеса, всичко ще бъде наред, няма да се нараним. В изместен смисъл идеята се състоеше в това, че неограниченото отваряне на световната търговия е елемент за постигане на мира.
.
Но проблемът е в това, че след няколко години стана ясно, че светът отново се разпада, че трагедията се е върнала на сцената, че съюзите, за които вярвахме, че са нечупливи, могат да бъдат преустановени, че хората могат да решат да ни обърнат гръб, че ние може да имаме различни интереси. И че в периода на глобализация крайният гарант на световната търговия може да стане протекционизмът. Понеже основните участници в световната търговия биха могли да имат програма, която по.-скоро е програма за политически суверенитет или за приспособяване на вътрешните работи към международните, отколкото такава за търговия.
.
Трябва да бъдем трезви. Опитвам се да разбера света такъв, какъвто е, не поучавам никого. Може и да греша. Можем ли да обвиняваме някого, че не е виждал това преди пет или десет години? САЩ също си имат своите слабости. Вземете 5G: огромна страна, най-големият пазар на технологии. Те вече нямат свои истински 5G плейъри. Те са зависими от технологиите на другите, европейците или китайците. Така че не е лесно за никого. Но това, което искам да кажа, е, че ми се струва, че Европа беше водена от логика, чието първостепенно значение беше икономическо, с основното убеждение, което беше, че основно пазарната икономика подхожда на всички.
.
И това не е вярно или вече не е така. Трябва да си направим извода: завръщането на стратегическа програма за суверенитет е на дневен ред.

Ако не действаме, след пет години няма да мога да кажа на своите съграждани: „Вашите данни са защитени. Искате вашите данни да бъдат защитени във Франция?Имате тази система, която гарантира, че информацията ви е частна, мога да я гарантирам “.
Ако им кажа: „Не мога да ви го гарантирам, аз не съм този, който решава какво оформя живота ви, от връзката ви с приятелката ви до управлението на ежедневието на вашите деца и вашите сметки и т.н.“ и ако просто оставяме нещата да се случват, всичко, което съставя живота ви, ще бъде управлявано, използвано, наблюдавано от хора, които нямат нищо общо с държавата. Ако искате доказателство за това, погледнете отношението на Google към европейските директиви относно политиката за авторско право – сфера, която ви засяга прако ( бел.: журналистиката).
.
***Икономист: Но в областта на отбраната и технологиите описахте Европа, която не успя да работи заедно, Европа, която е твърде фрагментирана. Вярвате ли, че Европа може да действа заедно в рамките на настоящата конституция на Европейския съюз?Необходима ли е голяма централизация на властта, на парите?
.
Това са теми, на които Европа не обръщаше внимание преди. Европейската отбрана бе възобновена през лятото на 2017 г. Отбраната беше нещо, което не беше поставено на масата от средата на 50-те години на миналия век, въпреки различните усилия, започнали през 1999 г.
Мислим за технологията в Европа само по отношение на единния пазар, т.е. как да премахнем бариерите, роуминга и др. Изобщо не сме го обмисляли по отношение на доставчиците и стратегическия аспект.Европа е разделена по някои въпроси и се движи твърде бавно, особено по въпросите на икономическите стимули, на бюджетната солидарност. Това е повече въпросът за интегрирането на еврозоната, банковия съюз, които не се движат достатъчно бързо и които са обект на разделение в Европа. Европа също е разделена по въпроса за миграцията. По принцип Европа беше твърде бавна, за да управлява двете големи кризи, които преживя през последните десет години, и да намери съвместни решения, така че сте прави.
В дневния ред за суверенитета, за който споменах, това са сравнително нови въпроси и затова можем да вървим бързо. В областта на отбраната Европа се придвижи доста бързо. Много повече, отколкото по други въпроси, защото всъщност това е нова среда. Трябва да споделим това геополитическо съзнание и да се уверим, че всички ние работим заедно. По много от тези теми Европейската комисия има компетенции: дигитален, единен пазар и сега отбрана при засилено сътрудничество. Това между другото е френското портфолио в следващата Комисия.Ето защо това е толкова важно за нас, но това са теми, в които Комисията има основна роля.
.
Що се отнася до въпроса дали променяме конституцията, аз лично не виждам темата затворена, аз съм го казвал няколко пъти. Но по въпроса дали споделяме един и същ дневен ред, с други думи да обединим повече, за да преминем към система, която по някакъв начин е по-разхлабена, по-мека, по-малко и по-малко стратегическа – аз няма да го поддържам.
Аз съм за това да направя нещата по-ефективни, да решаваме по-бързо, по-ясно, да променяме догмата и идеологията, които ни движат колективно днес. И да има по-суверенен, по-амбициозен проект за бъдещето на Европа, който е по-демократичен и който както по отношение на цифровите проблеми, така и по въпросите на климата върви много по-бързо и е по-мощен.
Но това зависи от заставането на основните европейски играчи зад такава програма.
В светлината на вече казаното си мисля, че в един момент, разбира се, Европа ще трябва да бъде реформирана, разбира се, ще ни трябва Комисията с по-малко членове, разбира се, че ще трябва да имаме квалифицирано мнозинство, което да гласува по редица въпроси.
.
***Икономист Когато ви интервюирахме през юли 2017 г., вече изглеждате доста разочаровани от бавния темп на Европа и особено от френско-германските отношения и способността на германците да работят редом с вас и да са в крак с вас. С кого ще изградите тази Европа, ако не са германците?
.
Винаги съм казвал, че трябва да имаме немците до себе си и че британците трябва да бъдат партньор по европейската отбрана. Спазваме двустранните договори, които поддържахме в Сандхърст. Считам, че Обединеното кралство трябва да играе съществена роля.
Всъщност Обединеното кралство ще бъде изправено пред същия въпрос, защото Великобритания ще бъде още по-засегната от нас, ако естеството на НАТО се промени.Така че виждам двустранните отношения като съществени от военна гледна точка. Истина е, че Великобритания, дори преди Brexit, беше избрала много по-агресивна стратегия. От технологична и много други позиции решиха да се откажат от суверенитета в полза на сингапурския модел, както бих го нарекъл. Лично аз не съм толкова сигурен, че решението е жизнеустойчиво.
Обсъждах това с Тереза Мей, а след това и с Борис Джонсън, защото смятам, че средната класа реагира и гласува за Brexit-а. Мисля, че елитите могат да спечелят от този тип модели. Но не мисля, че средната класа би спечелила. Мисля, че британската средна класа се нуждае от по-добре функциониращ европейски модел, в рамките на коъто те да са по-добре защитени.
.
***Икономист: А с германците?
И с германците трябва да …
***Икономист Те не споделят стратегическата ви визия!
.
Не съм в състояние да преподавам морал на немците. Те се справиха с края на хилядолетието далеч по-добре от нас. Защо има проблем с Германия? Германия не е на същия етап от своя икономически и политически цикъл като нас. Така че ще трябва да го преосмисли.
Първо, те се справиха с първото десетилетие на този век много успешно. Те въведоха реформи в точното време, успяха да се отворят, да създадат много конкурентна икономика. Те най-многои спечелиха от създаването на еврозоната, независимо от нейните пробойни.
Днес германската система трябва да си признае, че ситуацията не е устойчива. Но както казах: убеждаването им, насърчаването им да тръгнат в тази посока, са единственото средство, което имам в ръката си. Провеждам реформите си, не искам тяхната подкрепа или нещо друго. Но им казвам, че дори за вас такава система не е устойчива. Така в един момент те ще бъдат принудени да се пренастроят. Опитът показва, че понякога им отнема повече време, но след като вече са решили, те са по-добре организирани от мнозина.
.
***Икономист Те не проявяват много признаци да искат да положат това усилие. Искам да кажа, че те непрекъснато те бутат назад.
.
Това не е толкова вярно. В защита те са с нас, което доскоро беше табу. Те са с нас стратегически, включително за амбициозни проекти, включително за износа на оръжие, което е истинско предимство. Те също подкрепиха механизмите за интегриране на еврозоната. Сега имаме проблем с мащаба и е вярно, че за някои въпросът за бюджетните стимули е табу. Това важи за цяла Европа. Ние определяме нашите съотношения в среда, която беше много различна среда по отношение на лихвите и ликвидността.
Бих разширил фокуса. Намираме се в геополитическа ситуация, в която никой не може да опише истински бюджета на Китай. Предполагаме, че те го правят, инвестират масово. САЩ увеличиха своя дефицит, за да инвестират в стратегически въпроси и да засилят групите със среден доход.
Докато Европа е сама в консолидирането, каква е ситуацията в Европа днес? Същото го казах на шефовете на концерни, и то с доста брутални думи, но това е макроикономическа и финансова реалност.Европа е един от континентите с най-високи нива на спестявания. Голяма част от тези спестявания се използват за закупуване на облигации на американската хазна. Така с нашите спестявания плащаме за бъдещето на Америка и още повече, че се излагаме на уязвимост. Абсурдно е.
.
Предвид този контекст, ние трябва да преосмислим нашата макроикономическа сделка. Нуждаем се от повече разширение, повече инвестиции. Европа не може да бъде единствената зона, която не го прави. Мисля, че това е и причината дебатът за 3% от националните бюджети и 1% за европейския бюджет да принадлежи на миналия век. Този вид дебати няма да ни позволи да разработим тази политика. Този вид дебати няма да ни позволи да подготвим бъдещето. Когато гледам нивото ни на инвестиции в изкуствен интелект, в сравнение с Китай или Съединените щати, ние просто не сме в една и съща лига.
.
*** Икономист Можем ли да се върнем към вашата дипломатическа дейност? Видяхме голяма активност по иранското досие, но и в Украйна. Вие излагате идеята за Франция като балансираща сила, тоест за сила, която може да говори с другите, да има отворен диалог с всички. Няма ли елемент на противоречие между тази амбиция и амбицията за създаване на военно мощна Европа?
.
Не смятам така. Точно обратното е. Европа във всеки случай трябва да мисли за себе си като за балансираща сила, като сила на равновесието. Мисля, че ролята на Франция е като постоянен член на Съвета за сигурност, ядрена сила, член-основател на Европейския съюз, страна, която присъства чрез своите отвъдморски територии на всеки континент и която остава много присъстваща в света заради франкофонията.
Имаме несравним обхват. По принцип само Обединеното кралство чрез Британската общност може да има подобен обхват, въпреки че е решено да следва различен път. Но нашите традиции и нашата дипломатическа история са различни: ние по-малко се равняваме по американската дипломация, което в този свят ни дава повече пространство за маневриране.
.
Когато казвам балансираща сила, това също повдига въпроса за нашите съюзници. Но ще го кажа много просто: ние имаме правото да не бъдем откровени врагове с враговете на нашите приятели. В почти детски план това означава,. че можем да говорим с хората и затова изграждаме баланси, за да спрем целия свят да не се запали.
Не мисля, че това е най-малкото несъвместимо.

.
Защото на първо място е това, което ни позволява да бъдем ефективни и да имаме лостове за въздействие в европейското съседство. По-натам трябва да приемем факта, че не е задължително военната мощ да бъде използвана. Сега я използваме в борбата срещу тероризма, в Африка и като партньор в международната коалиция. Тази военна сила обаче по същество служи на нашата дипломация. Мисля, че е много важно да се запазят и двата лоста и следователно да се стремим да играем тази роля за балансиране на силата, както и да поддържаме доверието във военните. Днес, ако нямате военен доверие, в света, в който авторитарните сили отново са във възход, това няма да работи.
И всъщност това е причината за драмата в Сирия. Приехме военно отстъпление. То е обратното на онова, което получихме от американците на 13 април 2018 г. по време на акцията срещу сирийската програма за химическо оръжие, която увеличи кредита ни на доверие в региона, включително от дипломатическа гледна точка. С операция „Хамилтън” извършихме хирургически удари по базите на химическо оръжие в Сирия. Показахме, че отсега нататък червената линия заслужават уважение. Но това не беше направено през 2013-2014г. Тези две съставящи сили – воентата и дипломатическата, според мен прекрасно се допълват една с друга.
.
***Икономист Говорихте за съществената стойност на хуманизма като за същността на онова, което Европа даде на света. Но тази вечер говорите за свят, който все повече и повече доминира от реалполитиката, от идеята, че е неверен трайният триумф на западните ценности. Въпреки това на много от вашите европейски партньори е много трудно да действат по истински политически начин, защото това изисква те да изглеждат по друг начин, да говорят например с г-н Путин или да се справят с Китай въпреки случващото се с уйгурите в Синдзян. Как ще примирите въпроса за човечеството и хуманизма и изискванията на реалполитиката във враждебен и опасен свят?
.
На първо място, има един фактор, който може би сме подценили, а това е принципът за суверенитета на хората.
И мисля, че разпространението на ценности, на хуманизма, който държим високо, и универсализацията на тези ценности, в които вярвам, работят само дотолкова, доколкото сте в състояние да убедите хората.
Понякога сме правили грешки, като искаме да наложим своите ценности, като променяме режимите, без да имаме обществена подкрепа. Това се е случи в Ирак и в Либия и може би онова, което беше предвидено в един момент в Сирия, не успя. Това е елемент от западния подход, бих казал в общ смисъл, че това беше грешка в началото на този век, безспорно фатална и произтичаща от обединението на две сили: правото на намеса и неоконсерватизма. И тези две сили се преплитаха и дадоха драматични резултати. Защото суверенитетът на хората според мен е ненадминат фактор. Това е, което ни направи това, което сме, и трябва да се спазва навсякъде.
.
Голямата трудност е, че сме свидетели на своеобразен обрат, на завръщане на други конкурентни ценности като Недемократични модели, които предизвикват европейския хуманизъм, както никога досега. Често съм казвал, че моделът ни е построен през 18 век с европейското просвещение, пазарната икономика, свободата на личността, демократичното управление и напредъка на средните класове.
Китайският модел е модел, който обединява пазарна икономика и разширяваща се средна класа, но без свобода. Някои хора твърдят, че работи, те са живото му доказателство. Но не знам дали е устойчив – не мисля така. Но мисля, че тежестта в този модел се демонстрира от хората по отношение на напрежението, което създава.
Въпросът сега е дали моделът ни е устойчив, защото навсякъде в нашите страни виждам хора, които са готови да отстъпят по някои от тези параметри.
.
Хората казват: „Аз се отказвам от пазарната икономика. Възможно е да е по-добре, ако се затворим от света или да преминем към протекционизъм или изолационизъм.“ Други пък казват: „Е, готов съм да се откажа от свободата и да избера по-авторитарен режим, ако ме защитава повече и позволява растеж и по-голямо богатство.
Тази криза е точно тук сред нас, застъпвана от редица партии в нашите демокрации. Появява се в Европа и би трябвало да ни накара да си поставим въпрос. И затова смятам, че би било погрешно просто да кажа: „Искам хуманизъм и ще го налагам на другите.“ Въпросът е как да се следва стратегическа програма, като в същото време се насърчава програма за развитие, икономически отворен дневен ред, политическа, културна програма, чрез която можете да консолидирате този хуманизъм.
…. (в превода съм съкратил текст за френската политика в Африка)
.
Сега трябва да помислим за това, да се оборудваме с „граматиката“ на днешния ден, която е граматика на властта и суверенитета. Това е онова, което оправдава например моята културна и авторска политика.
Искам да защитавам европейските автори и европейското творчество, защото така се разпространява хуманизмът.
.
Днес най-голямата заплаха за хуманизма са авторитарните режими, но и политическата религиозна идеология. Възходът на радикален политически ислям несъмнено е най-важният враг на европейските хуманистични ценности, които се основават на свободния и рационален индивид, равенството между жените и мъжете и еманципацията. Моделът на подчинението и господството днес е този на радикалния политически ислям. Как се бориш с това? Можете да кажете, когато прибегнат до тероризма, ще се боря с тях.Другият начин е чрез насърчаване на демокрацията, като се демонстрира, че могат да се появят други модели, включително културни, икономически и социални модели.
.
***Икономист Що се отнася до авторитарните режими, вие призовахте за сближаване с Русия, предизвиквайки по някакъв начин политиката за нулиране на Обама, което в крайна сметка не беше голям успех.Какво ви дава основание да мислите, че този път ще е различно?
.
Гледам Русия и се питам какъв стратегически избор има?
Говорим за държава с големина на континент, с огромна сухопътна маса. С намаляващо и застаряващо население. Държава, чийто БВП е същия размер като този на Испания.
Която се превъоръжава два пъти по-интензивно, отколкото която и да е друга европейска държава. Която законно беше обект на санкции заради украинската криза. И според мен този модел не е устойчив. Русия се занимава със свръхмилитаризация, размножаване на конфликти, но има свои вътрешни проблеми: демография, икономика и т.н. И какви са стратегическите й възможности?
Единият вариант е: да се възстанови като суперсила сама. Това ще бъде изключително трудно, дори ако нашите собствени грешки са й дали някакви предимства. Показахме се като слаби през 2013-2014 г. и Украйна се случи. Днес Русия оптимизира играта си в Сирия заради нашите собствени грешки. Предоставихме й малко отдих, така че все още може да играе по този начин.
.
Но всичко това е много трудно, поради причините, които споменах, заедно с политически и идеологически модел, основан на идентичност и консерватизъм, който не позволява на Русия да провежда миграционна политика. Защото в руското население има значим мюсюлмански елемент и е заобиколено от мюсюлманско население, което много тревожи Москва. Като се има предвид размерът на територията, тя можеше да има огромен лост за растеж, а именно миграционна политика. Но не, това е православен консервативен политически проект, така че това няма да работи. Не вярвам много в тази самостоятелна опция.
.
Вторият път, който Русия би могла да поеме, е евразийският модел. Само че той има доминираща страна, а именно Китай и не мисля, че този модел някога би бил балансиран. Това виждаме през последните години.
Гледам плановете на масата, които са предвидени за срещи за новия Път на коприната и руският президент е разположен все по-далеч от президента Си Дзинпин. Той вижда, че нещата се променят и не съм сигурен, че му харесва. Руският президент обаче е дете на Санкт Петербург. Той е роден там; по-големият му брат умира в големия глад и е погребан в Санкт Петербург. Не вярвам нито за секунда, че стратегията му е да бъде васал на Китай.
.
И така какви други възможности той е оставил?
Възстановяване на политика за баланс с Европа. Да бъде уважаван. Да спре да си мисли: „Европа беше васалът на Съединените щати, Европейският съюз е нещо като софтуер, вид троянски кон за НАТО, НАТО беше за разширяване до моите граници.“ За него сделката от 1990 г. не беше спазена, нямаше „безопасна зона”.
Те се опитаха да стигнат до Украйна и той искаше да спре това, но чрез травматични отношения с нас. Консерватизмът му го накара да разработи антиевропейски проект, но не виждам как в дългосрочен план ще може да избяга от партньорство с Европа.
.
***Икономист: Но вие основавате анализа си на логиката, а не на поведението му?
.
Да, това е така.
Поведението му през последните години е на човек, обучен от службите за сигурност, които са в състояние, което е по-неорганизирано, отколкото ние осъзнаваме. Това е огромна страна. В нейната сърцевина, в центъра й е логиката на властта. И своебразната мания за преследване, чувството, че си в крепост, обсаден отвсякъде. Той изпита тероризъм преди нас. Той укрепи структурата на държавата по време на войните в Чечения и после заяви: „сега се настъпва към нас от Запад“.
.
В никакъв случай не съм наивен.
Между другото не говорих за „нулиране“, казах, че може да отнеме десет години. Ако искаме да изградим мир в Европа, да възстановим европейската стратегическа автономия, трябва да преразгледаме позицията си с Русия. Че САЩ наистина са в сложни отношения с Русия, е и резултат на тяхното административно, политическо и историческо суперего.
Но между тях е океанът. Русия е наш съсед, имаме право на автономия, а не само да следваме американските санкции, да преосмислим стратегическите отношения с Русия, без да сме най-малко наивни и да останем също така твърди както за процеса в Минск, така и за онова, което се случва в Украйна.

Ясно е, че трябва да преосмислим стратегическите отношения. Имаме много причини да се ядосваме един на друг. Има замразени конфликти, енергийни проблеми, проблеми с технологиите, кибер, отбрана и др. Това, което предложих, е упражнение, което се състои в това да посочим как виждаме света, рисковете, които споделяме, общите интереси, които бихме могли да имаме и как възстановете това, което съм нарекъл архитектура на доверие и сигурност.
.
***Икономист Какво означава това на практика?
.
Това означава, например, че ни тревожи тероризмът, но не работим достатъчно по него заедно.
Как ще постигнем това?
Принуждаваме нашите разузнавателни служби да работят заедно, споделяме визии за заплахата, намесваме се по може би по-координиран начин срещу ислямисткия тероризъм в целия ни свят.
Как да покажем, че сме заинтересовани в по-тясно киберсътрудничество при условие, че водим реална кибервойна един срещу друг? Как е в наш интерес да се деконфликтираме по много въпроси?
Как е в наш интерес да разрешаваме замразени конфликти с може би по-широк дневен ред от украинския въпрос, така че ние разглеждаме всички замразени конфликти в региона и обяснявам нашата позиция.
Каква гаранция ще иска той?
Гаранции, че НАТО или ЕС няма да се придвижат още по-близо в дълбочина до неговите територии? Именно това. Означава: какви са основните им страхове? Какви са нашите? Как да подходим към тях заедно? По кои проблеми можем да работим заедно? По кои проблеми можем да решим да не се атакуваме един друг, ако мога да го кажа така? По кои въпроси можем да решим да се съгласуваме? Необходими са ни повече дискусии. И си мисля, че такъв подход ще роди своите плодове. .
.
***Икономист И когато говорите с колегите си в Полша и балтийските държави за тази визия, какво казват те?
.
Зависи от страната.
В Полша има известна загриженост. Но започвам да говоря с тях. Очевидно съм говорил за това първо с Германия, но там имаме партньори, които активно се занимамат с този проблем. Финландия се е променила значително, те са в Европейската инициатива за намеса.Отидох във Финландия, бях първият френски президент след повече от 15 години, който отиде там. Водих разговори с техния президент и постигнахме известен напредък. Обсъждал съм го с Дания, обсъждал съм го с балтийските държави – Естония и Латвия.
Не казвам, че всички са на една и съща линия. Имах много дълга дискусия по този въпрос с Виктор Орбан. Той е доста близък до нашите възгледи и има ключова интелектуална и политическа роля в рамките на Вишеградската група, което е важно. Това е и начинът, по който можем да убедим поляците малко повече.
Така че, мисля, че нещата се променят. Не мога да обвиня поляците. Те имат история, имат връзка с Русия и поискаха американския противоракетен чадър веднага щом падна стената. Нещата няма да се променят за една нощ.
.
Но още веднъж отварям тази писта, за която не мисля, че ще даде резултати след 18 или 24 месеца. Но трябва да се започнат всички тези проекти едновременно, съгласувано, с някои неща, които би трябвало да имат незабавен ефект, а други, които могат да имат ефект след пет или десет години.
Ако не предприема този път, той никога няма да се отвори. И мисля, че това би било огромна грешка за нас. Да имаш стратегическа визия за Европа означава да мислиш за съседството и партньорствата си. Което е нещо, което все още не сме направили. По време на дебата за разширяването беше ясно, че мислим за нашето съседство преди всичко по отношение на достъпа до Европейския съюз, което е абсурдно.
.
*** Икономист Говорейки за това, вашата политика спрямо Северна Македония и Албания предизвика много критики от вашите партньори. Как си обяснявате позицията си?
Но аз им казах, че не са последователни …
Икономист Но вие сам казахте, че искате да видите стратегическа Европа по отношение на нейното съседство!
.
Но трябва ли да бъдем единствените, които казваме: „стратегията е да интегрираме нашия квартал“?
Това е странна политическа цел. Всъщност бих ви призовал да разгледате последователността на един подход, който означава: „сърцето на външната ни политика е разширяването.
Това би означавало, че Европа мисли за своето влияние само по отношение на достъпа, по-специално до единния пазар. Това е антагонистично спрямо идеята за мощна, единна Европа. Това по-сокоро е Европа като пазар.
.
Опитах се да бъда последователен, казах им: „Имаме проблем. Не можем да накараме ЕС да работи добре с 27 члена; 28 днес, 27 утре. Мислите ли, че ще работи по-добре, ако сме 30 или 32 държави? ”И ми казват:“ Ако започнем разговори сега, ще се присъединят след 10 или 15 години. ”Това не е честно с нашите граждани и с тези страни”
Казах им: „Погледнете банковия съюз“. Кризата през 2008 г. доведе до тези големи решения; а края на банковия съюз е планиран през 2028 г. Отнема ни 20 години за реформи. Така че дори да започнем тези преговори сега, ние все още няма да реформираме нашия съюз, ако продължим с днешните си темпове.
.
Така че на първо място трябва да имаме тест за съвместимост. Ако искаме мощна Европа, тя трябва да се движи по-бързо и да бъде по-интегрирана. Това не е съвместимо с откриването на процес на разширяване в момента.
Второ, тези, които ви казват, че трябва да увеличим, са същите, които казват, че трябва да поддържаме бюджета на ЕС на 1% (бел.: от БВП нас траните-членки). Ще напомня метафората, която използвах за филията с масло онзи ден. Някои искат филията да продължава да става все по-голяма и по-голяма, но когато става въпрос за намазване на повече масло върху нея, те отказват.
.
В крайна сметка Европа все повече се превръща в пазар, но вече няма солидарност и няма перспектива и политики за бъдещето й.
Ако харчим една и съща сума за нещо, което е по-голямо, вече няма политика на конвергенция, вече няма политически проект в дългосрочен план и вече няма капацитет за инвестиране във връзка с външния свят. Тогава те ви казват: това е единственият начин да попречите на Русия, Турция и Китай да се чувстват като крале в тези страни. Но тези влияния продължават и се увеличават в страни, които вече водят преговори или понякога дори вече са членки (бел.: визира се недиректно България)
.
Най-малкото, ако казахме: „Ще положим усилия, ще инвестираме, ще кажем на бизнеса ни да върви с пълна скорост напред, ще харчим за развитие, за култура, образование“, това би имало смисъл. Обаче отварянето на чисто бюрократичен процес е абсурдно.
Трябва да добавя, че повечето от тях подкрепиха отварянето към Северна Македония, но почти половината от тях бяха против отварянето към Албания.Фатална грешка.
.
***Икономист Мислите ли, че се крият зад Франция?
.
Не мисля само това, знам го. Попитайте ги утре дали искат да отворят вратата към Албания. Половината от тях ще кажат „не“. Те искат да се отворят към Северна Македония, тя е малка, сменила е името си и това е истинско историческо постижение. Това не плаши никого. Реалността е, че ако не се отворим към Албания, ще нанесем ужасна травма на региона. Навсякъде има албано говорящи общности. Ако унижите Албания, ще дестабилизирате региона по траен начин.
.
Така че моето убеждение е, че ние трябва да реформираме нашите процедури за членство, те вече не са подходящи за целта.
Те не са стратегически. Те не са политически, твърде бюрократични са и необратими, макар че в някой момент трябва да можете да разгледате въпроса и за обратимостта. Второ, ако сте загрижени за този регион, първият въпрос не е нито Македония, нито Албания, а Босна и Херцеговина. Бомбата с време, която тиктака точно до Хърватия и която е изправена пред проблема за връщането на джихадистите, е Босна и Херцеговина. Третият въпрос е, че трябва да реформираме процедурите си за членство, преди да започнем преговори.
Ако постигнем тази реформа през следващите месеци, ще съм готов да започна преговори. Разбира се, ако и тези държави са положили допълнителни усилия. Но не искам нови членове, докато не реформираме самия Европейски съюз. Според мен това е честна и задължителна предпоставка.
.
***Икономист Последен въпрос: струва ми се следствие от това, което казвате за Сирия и Турция, че в дългосрочен план Турция не принадлежи към НАТО. Това ли е вашето мнение?
.
Не знам как да го кажа по-добре.
Не е в наш интерес да ги изтласкаме, но може би да трябва преразгледаме какво е НАТО.
Приложих точно същите мотиви към Съвета на Европа и Русия. Бях критикуван остро за това, но вярвам, че това е по-силното послание, защото Съветът на Европа включва задължения.
Задържането на Русия в Съвета на Европа означаваше по-голяма защита на руските граждани.
Във всеки случай мисля, че въпросът, който трябва да бъде зададен, е: „Какво означава да си член на НАТО?“ Мисля, че в настоящия контекст е по-интересно да се опитаме да задържим Турция в рамките и в отговорно мислене и поведение, но това също означава, че предвид начина, по който НАТО действа днес, крайната гаранция на НАТО трябва да бъде ясна по отношение на Турция.
Но откъде се взе това разногласие? Това, което видяхме, защо говорих за „мозъчна смърт“, е, че НАТО като система не координира действията нас воите членове.
Така че щом имате член, който смята, че има право да се действа самостоятелно, право, предоставено си от САЩ на тях самите, те си го правят. Именно това се случи!
.
***Икономист Много ви благодаря
Благодаря!
Копайте по-дълбоко!

Григор Лилов, Фейсбук