Тръмп няма да прави подаръци на Русия, а ще се надлъгва и преговаря с нея

Новината, че администрацията на Тръмп е заявила, че „Русия трябва да върне Крим на Украйна“ беше посрещната с много емоционални реакции от една богата палитра от хора – платени русофоби (които месеци наред облъчваха, че Тръмп е едва ли не лична марионетка на Путин), платени русофили (които плачат с крокодилски сълзи как Тръмп не си изпълнил „обещанието“ едва ли не да хариже цялата американска външна политика на Путин), и от някои модерни социалисти-марксисти (които още не могат да приемат факта, че Тръмп им открадна традиционния работнически електорат – тенденция, която се наблюдава и в Европа – десни и консервативни политически партии печелят все по-силни позиции сред трудовите хора, които се чувстват отблъснати и загърбени от традиционните леви партии).

Аз ще кажа, че който си е мислил, че Тръмп от някаква необяснима русофилия ще започне да прави политически подаръци на Русия, е най-учтиво казано наивен и лекомислен. Такива безответни политически подаръци от „добра воля“ досега в историята на дипломацията е правил само един единствен лидер. Михаил Горбачов.

Тръмп НИКОГА не е заявявал позиция относно санкциите срещу Русия и казуса „Крим“. Не е обещавал нищо и не е поемал никакъв вербален ангажимент. Единственото нещо, което Тръмп категорично декларира по отношение на Русия, е, че неговата администрация ще предприеме политика на сътрудничество с Русия, вместо на конфронтация и ескалация. Тръмп обяви Китай за основен външнополитически (и търговско-икономически) противник на САЩ, с което намекна, че ще опита сближаване с Русия именно с цел да отслаби руско-китайската връзка и така да засили позицията на САЩ спрямо Китай. Освен това, Тръмп нееднократно повтаря, че е била груба политическа грешка на Буш и Обама неимоверното засилване на позициите на Иран в Близкия Изток. За да ги отслаби, той отново има нужда да вбие клин в силната руско-иранска връзка, а това може да се постигне само чрез сътрудничество с Русия (Обама опита да го направи по обратния начин – чрез сътрудничество с Иран, но резултатите бяха плачевни за САЩ – още по-силен Иран и още по-здрава връзка между Русия и Иран).

Можем да обобщим политиката на администрацията на Тръмп спрямо Русия със следните точки:

1. Сближаване и сътрудничество с цел балансиране на силните руско-китайски отношения и в ущърб на Китай

2. Отслабване на връзката между Русия и Иран в Близкия Изток.

3. Прекратяване на политиката стимулирането на „regime change“ (смяна на властта) в Русия (чрез финансиране на опозиция, протестъри, НПО-та и т.н.) – политика, която се следва неотлъчно от администрациите на Демократическата партия откакто Путин е на власт.

4. Деескалация на военно-политическото напрежение по границите на Русия . По-конкретно: деескалация на конфликта в Украйна, на войнствената риторика на НАТО и предислоцирането на войски по границата.

В дипломацията и във всякакви преговори на високи ниво има един основополагащ термин – „leverage“. Превежда се на български като „лост за влияние“. Колкото повече и колкото по-силни лостове за влияние имаш спрямо отсрещната страна, в толкова по-добра позиция си да си спечелиш по-благоприятни условия и резултати от преговорите и взаимоотношенията.

В момента САЩ има следните лостове за влияние спрямо Русия:

1. Санкциите

2. Дипломатическото признаване на статута на Крим

3. Американските инвестиции и икономическото сътрудничество, особено в ключови за руската икономика отрасли.

Русия има следните лостове за влияние спрямо САЩ:

1. Силната връзка и политическа „синергия“ между Русия и Китай, които заплашват да превърнат Китай в новата суперсила в близките десетилетия.

2. Силните позиции на Русия в Близкия Изток, извоювани благодарение на намесата в Сирия и сътрудничеството с Иран.

Според наивните геополитически интерпретатори, Тръмп се е очаквало да се лиши сам от всичките си лостове на влияние спрямо Русия, вероятно от възхищение по Путин и руската душа. Само че в политиката такива подаръци не съществуват. Тръмп като рационален играч и бизнесмен ще използва колкото се може по-ефективно своите лостове на влияние, за да може да постигне оптимален резултат, свързан със своите цели.

Положителното е, че Тръмп иска да преговаря с Путин. Да използва лостове за влияние, да се надлъгва, но да ПРЕГОВАРЯ. Предишната администрация нямаше никакво намерение и желание да преговаря с Русия. Вследствие на тази липса на желание за преговори избухнаха военни конфликти в Украйна, Сирия, Либия….
Без никакво съмнение, ако Хилъри беше спечелила, тя щеше да поеме твърд курс на конфронтация и ескалация спрямо Русия. Политика, която по всяка вероятност щеше да запали много нови конфликти. Като държавен секретар, тя успя да инспирира войни и хаос в почти цяла Северна Африка и Близкия Изток. И това го постигна въпреки, че президент беше по-мекият и умерен Обама. Бедна ни е фантазията да си представим какво би направила Хилъри, ако беше успяла да спечели президентската надпревара.

Нейната ученичка Виктория Нуланд беше обявила България за „фронтова държава“, като едното нищо Хилъри да беше превърнала тази метафора в реалност.

Тихомир Чергов, Фейсбук