Трябва да се гледа благосъстоянието на народа, а не сухата академична стабилност на държавата

Всеки път, когато идвам в Гърция, си мисля за съпоставката какво е една държава да бъде икономически добре.

Тук, както целият свят знае, държавата беше пред фалит и е от топ примерите във всеки учебник за лоша икономическа политика, довела до бедност.

Но чия бедност?

Защото всъщност макар и държавата да е бедна, хората не са, и с голяма борба защитиха сравнително добър стандарт на живот.

В България, от друга страна, покрай уж плановете за Еврозоната, отново започнахме да се хвалим колко нисък външен дълг, каква банкова стабилност и ръстяща икономика имаме. Защо тогава хората са бедни? Защо има служители в министерствата и учители, които започват с 480лв заплата и пенсионери с 200лв на месец? В момента на най-голямата рецесия в последните 30 години, България поддържаше драконова фискална политика – Кейнс би се обърнал в гроба няколко пъти само от това. След като мина кризата, взехме 20 млрд външен дълг, но как го усвоихме – ефикасността е изключително ниска, поради причини известни на всички.

Затова не мога да приема, когато нашите политици говорят колко е добре икономиката. Основният показател за това как се справя правителството трябва да бъде благосъстоянието на народа, а не привидната суха академична стабилност на държавата.

Румен Чолаков, Фейсбук