Те вярват в постепенната реформа на законите, за да може нещо да се случи след 100 години!
30 години безвластие, за 5 години – 3 служебни правителства, за чиновниците настъпват целогодишните празници.
И така всеобщо народно бездействие и шумно веселие до края на януари, а може и до Гергьовден. После започват болничните и летните отпуски, и му става едно мило на човек в тази безпътица. И търсиш кураж и надежда. А то ти идва от раз да съкратиш поне 70% от държавната администрация, за да могат пълноценно да си „ваканцуват“.
Когато се събудим от махмурлука, може и да няма България. Как да им обясниш на тези възхитително пълни с нищо глави, че нямаме време да седим и да гледаме как ликвидираме собствената си държава!
Намираме се в историческо време за България! И всеки един е длъжен да изиска радикални промени и ДЕНОНОЩНА РАБОТА, особено от тези, на които плащаме месечните заплати от данъците си. Време е СУВЕРЕНЪТ с референдум да ЗАДЪЛЖИ парламента за незабавно свикване на Велико Народно събрание!
„Чакай и се надявай!”, казва Граф Монте Кристо, обобщавайки нравствената величина – надеждата. Надежда за бягство от света на липсите.
Цвета Кирилова, Фейсбук
