Цвета Кирилова: Все още ли има глухи и слепи политици в България?

Политиците в България все след събитията тичат, все на куция кон залагат и все не успяват да схванат водещите послания на големите лидери в Европа. Така и не разбраха или не успяха да прозрат, защо BREXIT се оказа историческо решение? Линията на политиката на Дейвид Камерън не само, че се затвърждава, но придобива все по-ясна перспектива, а неговата емблематична реч от 2013 година е доказателство за вътрешната му убеденост, че BREXIT е била повече от наложителна мярка. Стъпките са последователни и безапелационни.

Британският премиер Тереза Мей потвърди, че Великобритания ще напусне единния пазар и ще се опита да договори с ЕС ново митническо споразумение, което да осигури безплатен достъп за британските стоки в Европа, но в същото време Лондон да може да сключва сам сделки с трети страни. В дългоочакваната си реч за Брекзит Мей обяви курс към „твърд“ Брекзит, но посочи, че Лондон ще търси позитивно и конструктивно партньорство с Брюксел.

„Смятаме, че трябва да има ново и равноправно партньорство между една независима, самоуправляващата се, глобална Великобритания и нашите приятели и съюзници в ЕС. Не частично членство в ЕС, не асоциирано членство или нещо, което би ни поставило в положението „с единия крак вътре, с другия – вън“. Не се стремим към модел, който вече се използва от други страни. Не желаем, напускайки, да се вкопчим, в „късчета от членство“. Не. Обединеното кралство излиза от Европейския съюз и моята задача е да постигна добра сделка за Великобритания“.

ВСЕ ОЩЕ ЛИ ИМА ГЛУХИ И СЛЕПИ ПОЛИТИЦИ В БЪЛГАРИЯ?

Толкова ли е трудно да се разбере, че речта на британския премиер Дейвид Камерън от 2013 г. е ключов източник на информация за бъдещето на Европа днес и за огромните различия на страните – членки. Камерън се опитва да обясни на световните сили, работещи усилено за асимилиране и уеднаквяване на обществата, че в Европа има държави – членки, които не могат да бъдат третирани равнопоставено, защото са с УВРЕЖДАНИЯ и трябва да се приложи програма за социална интеграция на субекти със специфични потребности!

Дейвид Камерън:

„Ние не бива да се оставяме на натиска на единния подход към всички проблеми, който възприема, че всички страни са на еднакво ниво на интеграция. Факт е, че те не са и не бива да настояваме да бъдат. Някои ще кажат, че това обижда централния елемент на основополагащата философия на ЕС. Аз казвам, че това просто отразява реалността в ЕС днес.

Позволете ми да направя още едно еретично предложение. Европейският договор ангажира страните-членки да „положат основите на все по-тесен съюз сред народите на Европа“. Това постоянно се тълкува, че се отнася не до хората, а до държавите и институциите, допълнено от Европейския съд, който постоянно подкрепя по-голяма централизация. Ние разбираме и уважаваме правото на другите да поддържат ангажимента си към тази цел. Но за Великобритания, а вероятно и за други, това не е целта. И ние ще се чувстваме много по-комфортно, ако Договорът изрично казва, че освобождава онези, които искат да продължат по-нататък, по-бързо, да направят това, без да бъдат задържани от останалите.

Във Великобритания ние вече започнахме прегледа на баланса на компетенциите, който ще ни даде информиран и обективен анализ на това къде ЕС помага и къде пречи. Нека не се подвеждаме от илюзията, че по-дълбок и работещ единен пазар изисква всичко да се хармонизира, да се въздиша по недостижими и безкрайни равни правила на играта. Страните са различни. Те правят различни избори. Не можем да хармонизираме всичко. Например нито е правилно, нито нужно да твърдим, че целостта на единния пазар или пълноправното членство в ЕС изисква работното време на лекарите в британска болница да се определят в Брюксел, без значение какви са вижданията на британските депутати или практикуващи.

КАКВО РАЗБИРАМ ДОТУК:

Длъжна съм да уточня, че още 2013 година насам Камерън сигнализира, че корабът на ЕС потъва, а българският екипаж уверено изпълва ефира с „пълен напред“. И за Титаник е смятано, че е непотопяем плавателен съд, но уви…трагедия с много жертви. България винаги ще бъде в Европа, независимо от всякакви мераци за създаване на ретро съюзи и профсъюзи. Бъдещето е на отворената глобална политика с гъвкавите договорености на икономическите и търговски взаимоотношения. Китай залива Европа с милиарди копия на производството на Европа, но ние сме устойчиви и се чудим този дъжд от 10 000 л. на квадратен метър ще потопи ли континента или няма?! И дори думата популизъм звучи като ретрограден Меркурий. Икономиката на държави от Изтока се развива мълниеносно, а някои държави в Европа лежат на отминал престиж и стари лаври, смятайки тази привилегия за вечна. А българските политици не осъзнават важността на процесите и изобщо не разбират къде се намират.

Обществото днес вече е хипер информирано за възможностите за бизнес, за данъчните режими и условията за правенето на пари навсякъде по света. Правят това, което е изгодно и което разширява потенциала за развитие. Просто къщичката вече трябва да се проветри. Глобалните комуникации отвориха безкрайни възможности човек да прави бърза преценка къде иска да бъде и с кого да работи, усещайки ефекта от дадено прагматично действие. Тук битката не е вече запад и изток от на баба ми от времето. Тук икономическият и политическият земетръс идва най-вече от безумна европейска политика на крайна обреченост, която е жертва на мозъците на фалшиви герои, лежащи на отломки от стари договорености, които не се вписват в съвременния свят. Един елементарен пример, който говори много. Не става 3-5 години да се мъдри върху решение, което се отнася за въвеждане на единно зарядно устройство за телефон на територията на всички страни членки на ЕС. Европейските чиновници разсъждават по темата с години. Задайте си въпроса – коя държава не се съобрази и до момента с потребностите на потребителя от Европа. Нещо повече, не става да храниш и национално правителство и европейско с напълно дублирани структури, администрация и методи на управление. Това неизбежно ще доведе до катастрофа. Не виждам обаче как ще убедят Балканите да загърбят самоличността си, освен ако не ги обезличат тотално. И тогава идва ред на новото световно правителство, което по-скоро иска да контролира развитието на развиващите се като болид държави, а не провинциални територии, на които им трябват послушни селски кметове.

ПОНЕ ТАКА МИСЛЯ АЗ, ДОКАТО ЧЕТА ОТНОВО И ОТНОВО ИЗКАЗВАНЕТО НА КАМЕРЪН.

Подчертавайки проблемите в Еврозоната и „кризата с европейската конкурентоспособност“, Камерън заяви: „Ако не отговорите на тези предизвикателства, опасността е такава, че Европа ще се провали и британският народ ще се насочи към напускане“ на ЕС.

„Нуждаем се от фундаментални, трайни промени в Европейския съюз“, поясни британският премиер.

„Великобритания не е в единната валута и ние никога няма да бъдем“, каза той и допълни, че „не е британски изолационист“.

„Винаги сме били европейска сила и винаги ще си останем такава“, категоричен бе Камерън.

Според него има три „основни предизвикателства“, които конфронтират Европа и Великобритания: кризисните затруднения в Еврозоната водят до фундаментални проблеми в Европа; има криза в европейската конкурентоспособност, докато други страни в света дърпат напред; има дупка между ЕС и гражданите, която нараства драматично през последните години и която представлява липса на демократична отговорност и съгласие, усещащо се особено остро във Великобритания.

РЕЧТА НА КАМЕРЪН ЩЕ ОСТАНЕ В ИСТОРИЯТА, ТОВА Е ЯСНО. ВЪПРОСЪТ МИ Е – НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ДАЛИ ИМАТ ДОВЕРЕНИ ХОРА, ЧЕ ДА ИМ РАЗТЪЛКУВАТ ИЗРЕЧЕНОТО И ДА РАЗБЕРАТ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧВА ПРЕДРЕШЕНО СЛЕДВАЩИТЕ 10 ГОДИНИ НАПРЕД?

Цвета Кирилова, Фейсбук