Уникално ще е ако този народ се осъзнае и съумеем да се съхраним като нация

Уникално в уникалното Живеем в един уникален свят. В свят, където всичко е „ок“, „уау“ и много „уникално“. Няма го вече изтърканото „единствено по рода си“, „неповторимо“. Уникалното звучи някак си доста модерно – тук и сега.

В уникалния стремеж да се обвържем с уникалното, някак си се губим в значението му. В скучното и сиво време когато растяхме, нямаше нищо уникално никъде, за никого и за нищо.

Всички от моето поколение се справихме и се справяме с живота изключително добре – без уникалност. От всички нас излезе хора… А днешното младо поколение го възпитават да е уникално – от облеклото му, та до стремежа да има „уникална визия“.

Само дето са забравили да го научат как да бъде възпитано и да уважава околните.

Уникално е ежедневието ни. Уникален е стремежът ни за оцеляване. Уникално е, че пак ще има избори и ще ни мамят УНИКАЛНИ предизборни кандидати… УНИКАЛНО ще бъде този народ да се осъзнае и да избере по-малкото политическо зло… УНИКАЛНО ще е ако съумеем да се съхраним като нация на фона на всякакви доклади и заговори за изчезване на българското население.

А българският език си е толкова богат на думи, но с чуждиците е някак си хем по-модерно, хем по-уникално. Не знам дали от така жадуваната демокрация или от днешния стремеж да бъдем нещо повече от другия, сме някак си НЕуникални във всичко, което правим. Време е уникалното да го оставим в графата „изтъркано“ и да намерим българското „единствено“ и „неповторимо“.

Ирина Терзиева