Вашингтон поуст дава трибуна на чернокож професор, който директно призовава към улично насилие и безредици

В своя статия американското издание „Вашингтон поуст“ дава трибуна на американски чернокож професор, който директно призовава към улично насилие.

В статия, озаглавена „Шарлотсвил показа, че либерализмът не може да победи теорията за превъзходство на бялата раса. Само преките действия могат“. (В оригинала: Charlottesville showed that liberalism can’t defeat white supremacy. Only direct action can.

В статията тъмнокожият професор Натан Конъли от университета Джон Хопкинс разсъждава надълго и нашироко, как уличното насилие, упражнявано от чернокожите през втората половина на миналия век, е помогнало да бъде премахната сегрегацията и победен институционализирания расизъм.

Професорът предлага за сегашните събития същия съмнителен „цяр“.

Според учения, събитията от последните дни са показали, че либерализмът сам по себе си, вече не работи, както отдавна не работи в полза на обществото и свободата на словото.

Гражданите имали сключен негласен „договор“ с правителството да го подкрепят, а то (правителството) да им гарантира правата – когато гражданите поискат от правителството това: правата на жените, на гей-малцинствата, на трансджендърите, на религиозните и цветните малцинства. Авторът на първоначалната идея, Жан Жак Русо може би щеше да има възражения.

Но професорът продължава с тезата, че маршируващите бели расисти в Шарлотсвил директно ограничават подразбиращите се права на малцинствата и последните са в правото си да поискат от правителството да спази този обществен договор.

Ако това не стане, според автора, събитията от втората половина на миналия век ясно сочат правилния път това да се случи.

Проф. Конъли вкарва в употреба метафора, свързана с добре познатата вероятностна игра от холивудските продукции, „камък-ножица-хартия“.
Според него, ножицата винаги побеждава хартията.
„Хартията“ са писаните закони, които правителството не може или не желае да приложи и да защити правата на малцинствата, затова хартията трябва да бъде нарязана.

От своя страна, ножицата не е решение, а тя винаги ще бъде победена от камъка, както са показали масовите демонстрации в много американски градове след средата на миналия век, довели до премахване на расизма и сегрегацията.

От друга страна, расизмът не бил изчезнал, според професора, а само временно се е затаил под камъка.

По-нататък в материала професорът полива семплата метафора със странна каша левичарски и радикални „антирасистки“ тези, една от които е, че основен виновник за расовото потисничество е собствеността, защото по-голямата част от нея принадлежала на бели.

В последният абзац на статията, която читателят лесно може да намери с помощта на търсачка по даденото заглавие в началото, професорът слага и черешка на тортата, призовавайки завоалирано към директно улично насилие:

„Сегрегационистите отново заеха своите пиедестали в министерството на правосъдието, Белия дом и други американски храмове. Хартията не може сама да ги изкара оттам. Започвайте да хвърляте камъни!“

Източник: Дир.бг