Веднъж България спаси Европа от ислямизация и Европа никога не трябва да забравя този факт!

Веднъж България спаси Европа от ислямизация и Европа никога не трябва да забравя този факт! Разкажете го и на антибългарските ни политици!

Нали знаете, защо кан Тервел, синът на Аспарух, е обявен за светец на Европа. Защото през 717 година отблъсква арабското нашествие и спасява християнска Европа от ислямизация. През 705 г. получава титлата „кесар“, почти равностойна на византийската императорска титла.

Също така напомням, че историята разказва, че само с предани, безстрашни и отгледани в принципи воини, както и с високи, нерушими скални или каменни зидове, издигащи крепостни стени, се е опазвала сигурността на България. Примерът е от миналото ни. Тогава сме имали най -добрите пълководци.

Проблемът с бежанците вече не е хуманитарен и не е въпрос на спасяване на миролюбиво население в 21 век. Този проблем застрашава националната сигурност на народите в Европа и в частност на България. Европа може да бъде подпалена за 1 нощ, а приспаните и лишени от реакция мулти-култи еврочиновници, потънали в удоволствието на любимото свежо телешко и висококачествено вино, не осъзнават колко страшно може да стане!

Няма по ясен пример как е било и как трябва да бъде! Ако Бог е имал планове всички да живеят в един безвкусен тюрлюгювеч, нямаше да разпредели расите на различни континенти! Народите на всяко географско място по света са с нееднаква степен на културна и интелектуална еволюция! Който се бърка в работата на Бог и е решил да променя първоначалната Му заповед, ми се струва, че вече много си е повярвал и фатално греши! Трябва да си много тъп, че да не разбираш, че не може в обща клетка да живеят съвместно лъв и заек. Винаги ще има принципни различия в културата на хранене! Няма такава толерантност!

Народ, който не помни своята история, е осъден да повтаря грешките си.
Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел кан Тервел от рода Дуло, син на кан Аспарух и внук на кан Кубрат. Възкачва се на престола и управлява първата българска държава в периода 695-722 г. През 705 г. в Константинопол кан Тервел получава титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история”, че през есента на същата година император Юстиниан Носоотрязания излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководците им, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел.

В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил приел християнството заедно със своето семейство. Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.

Популярността на кан Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография -Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус…” Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа”, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до ХVІІ век пресъздават с признателност делото на българския кан, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий. За най-големия подвиг на кан Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като Спасител на Европа, средновековните хронисти също пишат подробно.

По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва ислямът и арабите – мюсюлмани превземат цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. През 711 година се прехвърлят на европейския континент – маврите превземат Испания, през 716 година превземат Лисабон и се отправят на изток към Франция. По същото време арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето.

Целта е двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно от двете страни Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица в гръб и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „българите …избили 22 хиляди араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.

Българският цар Тервел, според сведенията на хронистите, е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. На 15 август 718 година „трижди великият” владетел на българите кесарят кан Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец.

Основната цел на кан Тервел било постигането на териториално разширение на българската държава и утвърждаването на суверенитета на кана. Първа стъпка в тази насока била подкрепата, която българският владетел оказал през 705 година на византийския император Юстиниан II, син на Константин IV Погонат. Юстиниан II остава в историята с прозвището Ринотмет – Носоотрязания. Заради неуспехите на василевса срещу арабите, той бил свален от власт и изпратен в изгнание в Херсон, Кримския полуостров. През 705 г. Юстиниан II избягал от десетгодишно заточение и след много премеждия влязъл в контакт с кан Тервел, молейки го да му помогне да си върне престола. Аспаруховият син видял изгода от положението и възможност да засили влиянието си в ромейския двор и през 705 година сваленият василевс потеглил с българска войска, наброяваща 15 000 души към Константинопол и обсадил града. С помощта на свои верни поддръжници, Юстиниан влязъл без бой в столицата и възстановил властта си. От благодарност към българския владетел, императорът отстъпил на България областта Загоре в Източна Тракия.

Придобитите територии били от голямо търговско, икономическо и стратегическо значение, тъй като те осигурявали пълен контрол на българите върху източните старопланински проходи и нямало да позволят на Византия да организират внезапни походи срещу Плиска. Това било и първото разширение на България на юг от Стара планина. Кан Тервел получил и титлата – кесар, която била от изключителна важност и представлявала голямо признание за българския владетел. Тя обикновено се давала на втория човек след императора и връчването й било съпроводено с намятане на червена хламида върху плещите на Тервел. По този начин на българския кан официално било признато правото да господства над заетите от българите територии.

Цвета Кирилова, Фейсбук