Време е да си припомним за някогашните Крумови закони

Вече е невъзможно запазването на социалния мир в държавата, чрез очевидното привилегироване на едни граждани, за сметка на други, без изискване на реципрочни ангажименти за първите, и без последващ стриктен контрол върху изпълнението им. Дълги години обществото ни безропотно търпя произвола и престъпленията не само на мафията и обвързаното с нея олигархично управление, но и стоически понасяше паразитизма на лишеното от базов морал циганско население.

То твърде успешно успя да обязди и дресира социалните функции на държавата, ловко парадирайки със своя окаян бит, телесна и духовна нищета. Тази общност живее в истински анклави, където дългата ръка на закона, някак странно се скъсява. Тази общност признава единствено правораздаването на мешерето и се подчинява на особен род “институции”, оглавявани от цигански “цар” и “бароните” му, дърпащи конците на десетки престъпни кланове, пръснати по територията на страната и в чужбина.

Оттук насетне, политическата класа, ако има такава, е длъжна да преформулира приоритетите на държавата, както и да предприеме необходимите действия, за разрешаване на визираните по-горе проблеми. Ако в съвсем обозрим срок това не стане, гражданите имат сувереното право да развалят Обществения договор, да снемат напълно доверието си от управляващите, да се погрижат сами за себе си, както намерят за уместно, включително игнорирайки част от текущата нормативна база, в това число и отказ от плащане на данъци!

Народът е крайно отвратен и отдавна не припознава никоя политическа сила за истински дееспособна или достойна да го управлява! С постигнатото крайно опошляване на обществено-икономическите отношения в страната, с липсата на елементарна справедливост, политическата класа буквално уби Духа на държавата! Вече никой не вярва в никого и в нищо, вече не съществува общ идеал или обща цел, която да следваме, а отчаянието е почти безгранично. Спряхме дори да бълнуваме обещаваното „светло и демократично бъдеще“, спряхме да се обичаме помежду си, спряхме да бъдем себе си. Превърнати сме в малодушно стадо, което търпеливо очаква деня на своето заколение. Това е печалната равносметка от двете десетилетия необявена война, водена от политиците срещу собствения им народ! Време е да си припомним за някогашните Крумови закони.

Цвета Кирилова, Фейсбук