Явление, познато предимно в африканските държави, за 30 години стана традиция в България

БЪЛГАРИЯ – ЦЕНА 30 ЛЕВА

Само на мен ли ми се струва странно, срамно и престъпно в медиите да се коментират спокойно колко гласове са купени и как върви цената на глас при различните видове избори. Все едно спокойно да се обсъжда как вървят цените на проститутките или на кокаина.

Явление, познато предимно в африканските държави, за 30 години стана традиция в България. И ако забелязвате, то върви успоредно с умирането на идеологиите. Вече няма партии с идеи, идеология, дясно и ляво се преляха, вместо за идеи, се спори за лидерите. Политическите програми стават все по-постни, популистки и неприложими, а и никой не ги чете. Предизборната кампания е не на идеи, а на лични обиди, компромати и нападки.

Какви са българските гласоподаватели, материалът, така да се каже:

– ядра на партиите и техни върли симпатизанти. Обикновено не са кой знае колко и понякога преливат от една партия в друга. По принцип гласуват безплатно.

– симпатизанти на идеи и/или лидери. При тях гласуването много зависи от последната седмица преди изборите. Гласуват безплатно.

– интелигентни избиратели. Принципно малко на брой, мислят много, непредвидими и накрая избират според тях „най-малкото зло“. Или изобщо не гласуват. Също безплатни.

– неинтелигентни избиратели. Най-много на брой, вярващи на най-популистките лидери от последните три дена преди вота. Гласуващи „срещу“ някого или за да не дойде някой. Често очакват облаги от тези, за които са гласували.

– пазарни избиратели. Много на брой, изследването не сочи точния брой, но са поне по два-три пъти повече. Те не се интересуват от партии, от лидери и от идеи, а от наддаването. Обикновено се представляват от представители, които уреждат „сделката“. Представителите се разпознават по това, че живеят нашироко, не им липсват пари, уважавани са от политиците, поради което и безнаказано им се разминава всичко, а не работят нищо. Обикновено всички освен полицията ги знае кои са. Важна част от „бизнеса“ им са списъците с верни електорални единици, които ще гласуват, за когото им кажат срещу уредената сума. Наддаването е на две части – преди изборите за твърдото ядро пазарни избиратели и към края на изборния ден, когато цената рязко се покачва.

-избиратели-гъбари. Типично за тях е, че са разочаровани от цялата политическа система и винаги предпочитат да отидат за гъби, вместо да гласуват. В резултат на това бъдещето им се определя от предходните групи избиратели.

Материалът от недосегаеми е ясен като мислене как гласува. Но нямам обяснение за интелигентните българи. Нима не осъзнават механизма на политическата система. Нима не виждат, че именно тяхната незаинтересованост и апатия да участват в политическия живот доведе всички до катастрофата? Нима не разбират, че след като те не гласуват, ще отидат да гласуват интелектуално семплите, лумпените и недосегаемите срещу пари? И позволяват бъдещето на България да се определя от 30 лева?

Примирение не трябва да има. Въпреки, че купуването и продаването на гласове е престъпление, осъдени и хванати има колкото за цвят, да не е без хич. И политиците на тъмно се възползват от системата, която на светло отричат. И да напомня отново гласуването с чужди карти в Народното събрание – те не намират нищо нередно дори в това. И всички клетви в началото на мандат това да се преустанови, в един момент отива тихомълком в историята. Защото обслужва политическата система.

И да попитам защо опозицията не поставя и тези въпроси остро и ежедневно? Или не е удобно на никого от политическата каста?

Елена Гунчева, Фейсбук