Юрист на годината: Стратегията за детето е в противоречие с основните принципи на Конституцията

За Стратегията по същество.

Съгласно все още действащият в страната Закон за лицата и семейството регламентиращ правния статут на физическите лица с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

Когато е малолетно, правата на лицето се упражняват от неговия законен представител, а когато е непълнолетно, те извършват правните действия със съгласието на родителите или попечителите, ако е в негов интерес. Законът счита, че малолетният не може да действува виновно, а с това е и неделиктоспособен, не отговаря за вреди, не е и наказателно отговорен. Малолетното дете няма съзнателна волева дейност, а е недееспособно и извършените от него деяния не му се вменяват във вина. Непълнолетните в своите правни действия се нуждаят от знанието и съгласието на своите родители. Тези принципи са въплътени в Конституцията и в сега действащите ГПК и НПК. Такава е и практиката на Върховния касационен съд по отношение на тези лица. Ето защо не може да се приеме, че детето може само да упражнява своите права, които се рекламират активно като правото на личен живот, на лично пространство, на неприкосновеност на кореспонденцията.Законодателят е отчел, че на тази възраст детето не е в състояние само да преценява кое е най-добре за него. Конституцията е възложила това право и задължение на неговите родители.

Само ако те не се полагат грижи за него, ако са го изоставили или с поведението си създават непосредствена опасност за неговия живот, здраве и развитие Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето повеляват то да бъде настанено в краен случай извън биологичното семейство. Лошите битови условия в резултат на бедност, стига причината за това да не е криминална или общо неморална, не са основание за отнемане на деца. Затова мястото на живеене, дрехите, на които то се учи, че има право, здравословната храна са права, които се упражняват от неговите родители и зависят от много фактори извън самото семейство. Родителите не са виновни ако получават ниски заплати или цените на жилищата са непосилно високи. Ето защо е необходимо при една Стратегия да се направи първо анализ на законодателството в страната, на правната, моралната, човешката рамка, като се съобрази история, етнос, религия, традиции, обичаи, образование, икономика.

Стратегията трябва да подобрява качеството на живот не само на детето, а и на неговите родители. Това трябва да бъде Стратегия за бъдещето на България, която трябва да се обсъди едновременно с пакета от проекти на закони и подзаконови нормативни актове, за да е ясно какво означава задължителен социален патронаж за всички деца, ранно сексуално обучение, редуциране на броя деца в пренаселени жилища, участие на НПО във всички дейности, включително контрол върху всички членове на семейството, защо ни се предлага чужд финансов механизъм и частен телефон на доверието.

При сегашния вид Стратегията е по-малко държава, повече частна инициатива, която ще бъде въведена за всеки гражданин като задължителна, ще се се създаде монопол и ще се накърни правото ни на защита. Това създава предпоставки и за корупция по дела за родителски права, за осиновяване, за настаняване в приемни семейства. Ние няма да може да се защитаваме в съда, няма да можем и да възпитаваме децата ако те имат равни права – да ни напускат, да ни съдят, да имат самостоятелни правни интереси, които да упражняват без нашата воля. Тогава следва да им дадат и правото да гласуват, да сключват брак и да продават сами имотите си от най-ранна детска възраст ако това е добре за тях. В този смисъл Стратегията е и в противоречие с основните принципи на Конституцията – чл. 30, чл.32, чл. 33, чл. 34, чл. 47, които гарантират личната свобода и неприкосновеност на всеки от нас, правото ни на личен живот, на неприкосновено жилище, на свобода и тайна на кореспонденцията и отглеждане на децата ни до навършване на тяхното пълнолетие.

Адв. Петър Николов, Фейсбук