За 12 години от България избягаха 53 000 медици

Недостигът на лекари и сестри вкара болниците в България и Румъния в дълбока криза, пише немският Der Tagesspiegel, цитиран от 19 минути.

Според изданието от 2007 г., когато двете страни бяха приети в ЕС, 53 000 медици са емигрирали на Запад, повечето в Германия.

Статистиката е особено отчайваща на фона на стремглаво покачващия се брой на заразени с К19. Но кабинетът Борисов сам призна, че сме 125-о място по задържане и на 121-во по привличане на таланти – професионалисти.

Статистиката на БЛС е по-скромна и сочи тревожни, но по-малки числа: годишно у нас завършват 650 лекари, а 450 от тях напускат страната. Само между 2015 и 2017 г. – кабинетът Борисов 2, България са оставили 1692-ма медици и са се установили в различни държави предимно в ЕС.

Проверка на Клуб Z показа, че в Германия например практикуват близо 1700 лекари с български паспорт, но има и една необхваната от статистиката голяма част наши лекари, които вече са получили германско гражданство.

Експертите от здравеопазването твърдят, че ако не се променят условията на работа в у нас и не бъдат създадени стимули за медиците да остават в страната, през идните 5-6 години България ще се изправи пред огромен проблем, тъй като средната възраст на лекарите в момента възлиза на около 55 години.

Припомняме, че последния доклад на БСК се отчита сериозно застаряване и дефицит на работната сила във всички основни сфери у нас. Според данните лицата над 50 г. заемат 51% в сектор хуманно здравеопазване, тук може да се добави и социалната работа, където този дял вече прехвърля 57%. Други 30% от медиците у нас са надхвърлили 60 г.

В същото време българските власти сами си признаха в писмо до ЕК, че сме №125 по задържане на таланти т.е има огромно бягство на професионалисти от най-важните сфери. Това означава, че качествените специалисти напускат страната, а на тяхно място не идва никой.

За да спре това изтичане на ценни и скъпо струващи като обучение кадри, Румъния обмисля въвеждането на специална такса, която приемащите страни да плащат на държавите, в които медиците са получили образованието си. Таксата, която една страна получава за всеки емигририал обучен от нея лекар, ще може да се влага в заплатите на оставащите, така че доходите им да се вдигнат достатъчно, за да спрат или поне значително да намалят емиграцията им.