Законът не важи за Борисов, законът не важи за Министерския съвет на Борисов

Какво още ни готвите, Борисовци? На финал – катастрофа и разруха за наша сметка?

Позволявам си да публикувам факти с много малко коментар, за да не се измества темата. Фактите са свързани с действия на правителството и парламента, които засягат всички нас и ще се изпълняват следващите управляващи, които и да са те.

Ако отворите сайта на МС, в сектор „Заседания“, ще установите, че през м декември МС е заседавал 5 пъти и последните две заседания са на 21 и 28 декември.

В „Държавен вестник“, брой 103 от 27.12.2016 година са публикувани 11 броя Постановления и 1 решение и всичките те са от 22.12.2016 година. Повечето постановления са изключително важни. Питам се кой на 22 декември прие тези 11 постановления, след като в този ден няма заседания на МС? Кой подписа тези постановления ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2016 ГОДИНА както е посочено в Държавен вестник, като всички публикувани решения на МС са от дата 21 и 28 декември.

В извънредния брой на ДВ №104 от 29.12.2016 година е публикувано „Постановление № 374 от 22 декември 2016 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г.“

Това може да има формално обяснение, но каквото и да е то, безспорно е едно – ЗАКОНЪТ НЕ ВАЖИ ЗА БОРИСОВ, ЗАКОНЪТ НЕ Е ВАЖИ ЗА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА БОРИСОВ. Може формално някой да се опита да обясни, че са заседавали и след 24.00 часа и така са отишли в другия ден. Не знам. А и няма значение. Политически погледнато, това е циничен абсурд. Постановления за увеличение на разходи, за нов размер на минимална заплата, за линия на бедност, за второстепенни разпоредители с бюджета … Приети в последния ден преди празниците, публикувани в последните два дни на годината, при това най-важното постановление – в извънреден брой?

Същото поведения има и Народното събрание, където решенията са на хората на Борисов.

НС на 20, 21 и на 22 декември е приело рекорден брой закони. И не само това. С Укази на Президента Плевнелиев от 23.12.2016 година, всичките тези закони са изпратени за обнародване и са публикувани в ДВ №105 от 30.12.2016 година – ПОСЛЕДНИЯ РАБОТЕН ДЕН НА ГОДИНАТА.

Сигурно опонентите ми ще кажат, че се заяждам. И все пак, как, преди да обработи и да качи протокола и стенограмата от заседанието, проведено на 22.12.2016 година, Цецка Цачева изпрати приетите закони в Президентството?

Защо няма стенограма от 22.12.2016 година? За да не видим колко любими депутати са били там? За да не видим дали е имало кворум? За да не видим с колко гласа са приети Законът за особените залози и Търговския закон, за да не видим кой определи бъдещето на бизнеса?

Защото справката от 21.12.2016 година показва, че голяма част от публикуваните закони са приети с 84 гласа от 84 гласували, със 74 гласа от 84 гласували, с 82 гласа от 83 гласували, със 75 гласа от 75 гласували, с 69 гласа от 69 гласували.

В този период на трескава управленска и законодателна дейност бе приет почти без дискусия, на второ четене Закона за противодействие на тероризма, който крие редица заплахи за свободите и правата ни и овластява МВР, службите, армията и жандармерията с извънредни правомощия.

Как са приети законите на 22.12.2016 година и кой как е гласувал, може би някой ще ни каже в периода, в който трябва да ги изпълняваме, тъй като повечето от тях вече са влезли в сила.

Големият въпрос е до кога ще продължава всичко това?

Големият въпрос е какво предстои да ни се случи до 22 януари 2017 година?

Големият въпрос е няма ли кой да спре Борисов и Плевнелиев в техните последни дни?

Защо т. н. парламентарна и извънпарламентарна опозиция мълчи и не реагира по никакъв начин и с мълчаливото си съгласие позволява на премиера в оставка правителството му да си позволяват тия безобразия в края на мандата си?

Стахановщината в последните дни от живота на кабинета в оставка извиква много и основателни подозрения. Подозрения за залагане на капани и бомби със закъснител по пътя на следващите управляващи. Защо ли ми се струва, че Борисов по този начин проектира отклоняване на общественото внимание от безобразията, създадени от него и концентриране на това внимание към проблемите, които ще има служебния, а след него и редовния кабинет?

Борисов спасява собственото си личностно и политическо его и това е разбираемо и обяснимо. Въпросът обаче е каква е цената на това спасение и на неговото дезертиране от властта и отговорността? Защо Борисов превръща политическите си опоненти и противници в заложници на хаоса, създаден от него? Или заложниците отново ще сме ние, избирателите, народът, обикновените хора?

Любо КОЛЬОВСКИ, Фейсбук