Змията е най-опасна, когато е настъпена

В нощта след изборния балотаж Бойко Борисов не изглеждаше като Тодор Живков на ноемврийския пленум от 1989 г. Няма и нужда – той е тук, не си е тръгнал. Борисов приличаше на настъпена змия. От най-опасните.

Той подаде оставката на правителството и вие се радвате, но всъщност ви ухапа змия. Само помислете – задават се едно или две служебни правителства насред зима, най-малко един кабинет, назначен от Росен Плевнелиев. Кабинет де факто под контрола на ГЕРБ, за който ГЕРБ няма да носи отговорност. Точно насред зима ще се върти рулетката по предаване на мандати, а управляващите и всички партии ще се готвят за избори. Само два дни след като престане да е премиер, Борисов ще излезе по телевизията и с присъщото си дебелоочие ще обяснява, че бедите се стоварват, защото той вече не управлява и не носи вина за никакви проблеми. Новият президент Румен Радев от старта ще бъде насаден на пачи яйца. Още ли се радвате на оставката на Борисов?

Ситуацията е сложна и да се правят гръмовни прогнози за бъдещето на ГЕРБ, парламента и България вследствие на изречените тези дни от него мъдрости е безсмислено. Днес казва едно, утре друго, на третия ден Иван Кръстев ще му прошепне трето, ще се случи четвърто… Това, което може да констатираме обаче, е игра ва банк в името на собственото му оцеляване – рекет. Мизата са интересите на България. Игра на думи, но опасна. Комунистите казваха, че с кръв са взели властта и с кръв ще я дадат. Борисов я взе цялата с избори, обаче плаши да пусне дори малка част от нея срещу пълен хаос, жертвайки това, което уж му беше най-мило – стабилността. Ако досега, управлявайки, ще не ще, трябваше да проявява отговорност към България, то падайки, не се свени да заложи държавата в името на собствените си интереси/Transmedia.bg